Теракотеното куче [bg]

— Всички излезте! — нареди и като се обърна към Престия и оператора, каза: — Преди всичко загасете лампите.

За миг си беше дал сметка каква вреда нанасяха с топлината на прожекторите при заснемането и със собственото си присъствие. Остана сам вътре в пещерата. Осветявайки с фенерчето, погледна внимателно съдържанието в гаванката. Кръглите предмети се оказаха метални монети, които се бяха окислили и покрили със син камък. Деликатно, с два пръста взе една от тях, която му се стори най-добре запазена. Беше монета от двайсет чентезими, сечена през хиляда деветстотин четирийсет и първа година. От едната й страна се виждаше Виктор Емануил Трети, от другата женски профил и ликторски фасции. Когато насочи светлината към главата на мъртвия, забеляза дупката в слепоочието му. Беше твърде наясно с тези неща, за да разбере, че се отнася за изстрел с огнестрелно оръжие — или се беше самоубил, или беше убит. Но ако се беше самоубил, къде беше изчезнало оръжието? По женското тяло обаче нямаше никаква следа от насилствена или предизвикана смърт. Остана замислен, защото двамата бяха голи, а из пещерата не се виждаха дрехи. Какво означаваше това? Без първо да отслабне и пожълтее, светлината от фенерчето внезапно угасна, тъй като батерията беше свършила. За миг Монталбано не виждаше нищо, не успя да се ориентира и за да избегне евентуални вреди, приседна на пясъка, изчаквайки очите му да свикнат с тъмнината. В един определен момент със сигурност щеше да съзре слабия проблясък от отвора на прохода. Нужни му бяха само две кратки секунди в пълния мрак и тишината, за да долови някаква странна миризма, която, беше сигурен, бе усещал и друг път. Помъчи се да си спомни къде, въпреки че нямаше значение. Тъй като още от дете му идваше отвътре да дава цвят на всеки аромат, който го впечатляваше, си каза, че този имаше тъмнозелен цвят. Асоциацията му помогна да си спомни къде го беше усетил за пръв път: в Кайро, вътре в пирамидата на Хеопс, в забранен за посетителите коридор, през който един негов египетски приятел любезно, само на него, му беше позволил да премине. И внезапно се почувства някакъв дърдорко, никаквец, незаслужаващ капчица уважение. Сутринта, изненадвайки двамата млади, които правеха любов, беше осквернил живота, а сега пред двете тела, които завинаги трябваше да останат незабелязани в тяхната прегръдка, беше осквернил и смъртта.