Теракотеното куче [bg]

Обаждането на Джедже, който по гласа си му се стори толкова притеснен, че дори нямаше желание да се шегува с него, го беше събудило навреме. Беше десет часа и той превключи канала на „Свободна мрежа“. Николо Дзито, с интелигентна физиономия, червеникави коси и мисли, започна информационна емисия със смъртта на работника от Фела на работното му място, опечен жив от газовата експлозия. Даде поредица от примери, за да докаже как поне на деветдесет на сто от предприемачите изобщо не им пукаше за правилника по охрана на труда. След това продължи с ареста на държавните чиновници, обвинени в различни злоупотреби с пари, и се възползва от това, за да напомни на зрителите, че правителствата неистово се бяха опитвали да коват закони, които да забраняват подобни чистки. Третата тема, която засегна, беше самоубийството на търговеца, смазан от заеми, и осъди предприетите от правителството действия срещу лихварството, които бяха напълно неподходящи.

— Защо — запита се той — онези, които разследваха въпросното зло, държаха старателно да отделят лихварството от мафията? Колко са начините за пране на мръсните пари?

Най-накрая започна да говори за двете намерени в пещерата тела, но го направи по особен начин, индиректно, полемизирайки с Престия и „Телевигата“ за начина, по който беше съобщена новината.

— Веднъж — започна той — някой беше казал, че религията е опиум за народите, но в наши дни би трябвало да се каже, че истинският опиум е телевизията. Например: защо този случай се представя от някого като отчаяно самоубийство на двама любовници, възпрепятствани в любовта си? Кои са елементите, които са дали правото на този човек да поддържа подобна теза? Двамата са намерени голи, тогава къде са изчезнали дрехите им? В пещерата няма следа от никакво оръжие. Как са се самоубили? Оставили са се да умрат от глад ли? Да, бе, да! Защо до мъжа е имало гаванка с дребни монети, днес извън обращение, но тогава редовни, за да си плати таксата на Харон ли? Истината е — твърдеше той, — че целта е да се подмени едно възможно престъпление със сигурно и романтично самоубийство. И в нашите толкова мрачни и натежали от облаците на хоризонта дни — завърши той — се яхва една такава история, за да се опиянят хората, за да се пренасочи вниманието им от тежките проблеми към една история от типа на тази на Ромео и Жулиета, написана обаче от някой сценарист на сапунени опери.