Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Ех, нещата не стоят точно по този начин — каза Монталбано. — Аз следвах друга следа, която неминуемо щеше да ме отведе до същите изводи. Вижте, били са принудени да убият един горкичък старец.
Началникът му подскочи, помръкнал.
— Убийство? Как така аз нищо не знам за него?
— Защото го представиха като пътен инцидент. Едва вчера вечерта получих потвърждение, че са повредили спирачките на колата.
— Казахте ли го на Якомуци?
— За бога! Якомуци е добър, мил и много компетентен, но да го уведомим, е все едно да направим прессъобщение.
— Трябва някой ден хубаво да го нахокам и да му дам добър урок на Якомуци — каза началникът, въздишайки дълбоко. — Разкажете ми всичко, но в хронологичен ред и бавно.
Монталбано му описа историята с Мизурака и писмото, което той му беше изпратил.
— Убит е напразно — заключи той. — Палачите му не са знаели, че той вече ми е бил изпратил всичко.
— Вижте, ако трябва да се вярва на Мизурака, бихте ли ми обяснили какъв мотив е имал Инграсия да стои близо до супермаркета си, докато са симулирали обира.
— Защото, ако е имало някаква друга спънка, някакво неуместно посещение, той е щял да излезе навън, готов да обясни, че всичко е наред, че връщат стоката, защото онези от „Бранкато“ са объркали поръчката.
— А нощният пазач в хладилната камера?
— Той не им е бил проблем. Щели са да се отърват от него.
— Как ще действаме? — попита началникът след кратка пауза.
— Подаръкът, който Тано Гърка ни направи, без да съобщава имена, беше голям — започна Монталбано — и не бива да се пропилява. Ако действаме разумно, може да се доберем до афера, която не знаем колко голяма може да се окаже. Нужна е предпазливост. Ако веднага арестуваме Инграсия или някого от фирма „Бранкато“, няма да направим нищо. Трябва да стигнем до по-големите риби.
— Съгласен съм — каза началникът. — Ще предупредя Катания да държат под строг конт… — Спря, направи гримаса, защото болезнено си спомни за „къртицата“, предизвикала смъртта на Тано, за която беше говорил в Палермо. Нищо чудно такава да имаше и в Катания.
— Нека действаме незабележимо — реши той. — Ще държим под контрол само Инграсия.
— Тогава ще отида при съдебния следовател, за да получа необходимите разрешителни — каза комисарят.
Докато излизаше, началникът го повика отново:
— А, слушайте, съпругата ми вече е много по-добре. Ще ви бъде ли удобно събота вечер? Имаме още много неща за обсъждане.
Завари съдебния следовател Ло Бианко в необичайно добро настроение и с блеснали очи.
— Много добре изглеждате — не можа да се въздържи да не му го каже комисарят.
— Ех, да, да, наистина съм добре — огледа се наоколо, а лицето му придоби конспиративно изражение. Наклони се към Монталбано и заговори с нисък глас: — Знаете ли, че Риналдо е имал шест пръста на дясната си ръка?
За момент Монталбано остана шокиран. След това си спомни, че от години съдебният следовател се беше посветил на една величава творба — „Животът и делото на Риналдо и Антонио Ло Бианко, заклети учители в Университета на Акрагент по времето на крал Мартин I Млади (1402–1409)“, защото си беше наумил, че те са негови роднини.
— Наистина ли? — каза Монталбано с радостно удивление. Беше по-добре да го накара да почувства удовлетворение.
— Да, господине. Шест пръста на дясната си ръка.
„Може би с тях прекрасно е мастурбирал“ — беше на път кощунствено да му отвърне Монталбано, но реши да се въздържи.
Разказа на съдебния следовател всичко за трафика на оръжия и за убийството на Мизурака. Обясни му дори стратегията, която му се искаше да следва, и му поиска съдебно разрешение, за да може да започне да подслушва телефоните на Инграсия.
— Веднага ще кажа да ви го изготвят — каза Ло Бианко.
В друг момент би поставил под съмнение нещата, създал пречки, предвидил неприятности, но този път, щастлив заради откритието за шестте пръста на дясната ръка на Риналдо, беше готов да предостави на Монталбано дори разрешения за изтезания, набиване на кол, изгаряне на клада.
Отиде си вкъщи, сложи си банския и много дълго плува. Върна се, подсуши се, но не се облече. В хладилника нямаше нищо, но във фурната се набиваше на очи тава с четири огромни порции макарони с патладжан, доматен сос, моцарела, пармезан и босилек. Гозба, достойна за Олимп. Изяде две порции и върна тавата във фурната. Нави си будилника и спа непробудно един час. Стана от леглото, взе си душ, облече си вече изпотените риза и дънки и отиде в полицейското управление.