Окото на времето [bg]

— А къде — сети се Бисиса — е третото място?

Кейси извика на екрана изображение на Близкия изток.

— Тук. Това е малко градче и вероятно по-старо от Чикаго. Интересното обаче е, че точно от него „Союз“ е засякъл радиосигнали. Единственото място на планетата, освен нас. Сигналът е бил доста мощен, с периодичен характер.

— Радиофар може би? — рече Абдикадир.

— Може би. Но не от нашето време.

Бисиса се наведе към екрана. Градчето бе разположено сред зелена долина, вероятно обработена земя, защото бе нашарена от прави синкави канали.

— Мисля, че това е Ирак — рече тя.

— Това — намеси се Сесил де Морган — е Вавилон.

— Вавилон живее отново! — провикна се Ръди.

— И това е всичко — приключи Кейси. — Ние и сигналът от Вавилон.

Всички потънаха в мълчание. Вавилон — самото название се струваше на Бисиса странно. Зави й се свят от неизмеримите възможности на чутото.

Капитан Гроув реши, че е негов ред да вземе думата.

— Е, благодаря ви, господин Отик. Ето какво ще ви кажа аз. Трябва да се съсредоточим върху нашето положение, тъй като е повече от ясно, че няма кой да ни се притече на помощ. И не само това — трябва да си намерим някаква цел, нещо, което да се превърне в смисъл на съществуванието ни. Време е да престанем да питаме защо Бог е решил да ни постави пред това изпитание и да вземем нещата в свои ръце.

— Чуйте го само! — промърмори Ръди.

— Очаквам предложенията ви.

— Трябва да стигнем до Чикаго — рече Джош. — Там има хора, промишленост, потенциал…

— Те не знаят, че сме тук — прекъсна го Кейси. — Може да са видели преминаващия отгоре „Союз“, но дали осъзнават какво представлява?

— А и няма никакъв начин да стигнем до тях — подчерта капитан Гроув. — Все още не сме в положение да организираме трансатлантическа експедиция… Може би по-нататък. За момента Чикаго е извън нашите възможности.

— Вавилон — предложи Абдикадир. — Това е очевидната ни цел. А и там има радиопредавател — може би ще научим повече за онова, което ни сполетя.

Гроув кимна.

— Освен това обичам зеленината. Вавилон не беше ли център на ранната земеделска култура? Дали да не се преместим там? Експедицията ще е напълно по силите ни.

Абдикадир се засмя.

— Да не мислите да ставате фермер, капитане?

— Не бих го нарекъл мечтата на живота ми, но понякога нуждата ни налага какво ли не, господин Омар.

— Но там вече живее някой — рече Бисиса.

Лицето на Гроув се изпъна.

— Ще му мислим, като стигнем на място. — За миг Бисиса долови в тона му онази стоманена решителност, която вероятно бе помогнала на Британия да завладее почти половината свят.

Други предложения нямаше. Изборът падна на Вавилон.