Знакът на жрицата [bg]

— Отива ти — каза ми тя и внимателно пооправи блузата на едното рамо.

Изведнъж започнах да харесвам Марте.

Марте ме придружи до Мраморната зала и аз се радвах, че беше с мен. Изобщо не ми се искаше да се изправям отново пред Валдрако.

— Не знам какво ще прави с теб — бе казала Саша, а и аз не знаех, но стомахът ми се свиваше от притеснение, щом си помислех за това.

В голямата мраморна камина гореше огън, а Валдрако се бе излегнал удобно в едно кожено кресло пред нея. Личеше си, че и той се беше къпал. Вместо облеклото на търговец сега носеше черно кадифено сако с кожена гарнитура, черни панталони до коляното и сиви плъстени ботуши с остри върхове. Беше съвсем различен — необикновен и изискан. Сега никой не би го взел за търговец. Но едно нещо бе останало непроменено — все още носеше тънката метална верига около кръста си.

Зад креслото седеше Саша в своите тюркоазенозелени копринени поли и решеше мократа тъмна коса на господаря си със сребърен гребен. Тя ми хвърли един злобен поглед, но иначе се правеше, че не съществувам.

— Ела тук — каза ми Валдрако.

Аз не му се подчиних веднага, но не защото не исках да го направя. Краката изобщо не ме слушаха и Марте трябваше да ме побутне леко по гърба.

Валдрако се изправи и ме погледна.

— Прекрасно, Марте — рече той после. — Става.

Марте се поклони и се обърна, за да си тръгне. Но на прага се спря.

— Дина не е яла още, господарю — рече тя. — Нямаше време.

Валдрако повдигна вежди.

— Каква загриженост. Но Марте не бива да се безпокои. Дина ще получи храна веднага щом си я изработи.

Работа? Какво искаше да прави с мен?

Валдрако се обърна към мен.

— Разбираш ли, тук, в Дракана всички работим. Повечето работят много и няма място за безполезни лентяи. Аз, разбира се, веднага можех да те пратя в предачницата или ковачницата, но ми се струва, че ще си по-полезна другаде. Саша, ще помолиш ли Сандор да доведе плетачката?

— Да, господарю.

Саша остави гребена върху малката лакирана маса до креслото. На нея се виждаха остатъците от вечерята, явно доста вкусна, ако се съди по пилешките кости и тъмночервената утайка по дъното на чашата за вино. Стомахът ми се обади. Може би спазмите в стомаха всъщност се дължаха отчасти и на глада?

— Изпратих вест на братовчед си, графа на Ордена на дракона — продължи Валдрако. — Той сигурно има други планове за теб, но тъй като е много зает, не можем да очакваме да отвърне веднага. Дотогава си моя. Може да си прекараш доста добре, както се вижда и от стаята ти. Аз наказвам сурово липсата на старание, но съм щедър към тези, които ми служат вярно, и дори мога да кажа някоя добра дума на братовчед си. Ще ти бъде от полза да ми служиш, Дина. Ще е добре и за приятелчето ти от планината, дето е затворено долу, в мазето.