![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
самодоволния задник.
Фантазии. Вратата се отвори и пред мен вместо Адалджиза застана възрастна прислужница с боне и престилка. Аз бях този, който се гипсира, но се овладях и обясних за обявата. Тя мина пред мен по коридора, целия в шкафове, претъпкани с документи. Остави ме в салон, потънал в сянка, като ме уведоми:
- Госпожата сега ще дойде.
Още една изненада: адвокатът, толкова неутешим, така привързан към гроба на съпругата си, се е оженил отново. Сега започвах, както ми се стори, да разбирам: новата съпруга не е одобрила Адалджиза и я е уволнила. Мислех за тези неща и гледах през прозореца тъй добре познатите ми дървета и пейки на Пиаца дела Либерта. Неочаквано чух глас да пита:
- Вие ли сте шофьорът?
Обърнах се и се намерих очи в очи с Адалджиза.
Не беше облечена нито в червено, нито в зелено, а много сериозно, в черна рокля от коприна с волани. Разбрах, че не е слугинята, а господарката - беше отрупана с бижута: масивни златни гривни, пръстени на всички пръсти, обеци, колие от перли. Но си беше същата Адалджиза. За момент и тя забрави, че е господарката, и като ми протегна двете си ръце, възкликна със смях, в който звучеше цялото и задоволство:
- Джовакино, не ме ли позна? Аз съм Адалджиза... омъжих се преди четири месеца.
Забелязах това „ти“, тъй безконтролно и радостно; докато беше слугиня, ми говореше на „вие“. Но веднага се поправи, защото беше умна жена и без извъртане подхвана:
- Дошъл си за онази обява... бих те наела, защото знам, че си доверен човек... но, трябва да ме разбереш: тук, в квартала, са ни виждали заедно толкова пъти, може би съпругът ми те познава... не бих искала... и без това се говори какво ли не по мой адрес.
Отвърнах сухо, тръгвайки към вратата:
- Радвам се, много се радвам, че сте се омъжили... поздравления... а госпожицата и брат и?
- Отидоха да живеят самостоятелно.
Погледнах я, докато ме изпращаше до изхода, и осъзнах, че всичките тези волани криеха корема и: Адалджиза беше бременна - ето че и този път тялото и говореше, но не казваше лъжи. Кимнах:
- Поздравления и за бебето, което е на път.
Тя отвърна с въздишка:
- Благодаря... той е толкова щастлив... да се надяваме, че ще бъде момче.
После се сбогува с усмивка, но без да ми подаде ръка. Излязох, слязох по стълбите и от Пиаца дела Либерта за последен път погледнах портала, пред който бях въздишал в продължение на шест месеца от живота си.
СМЕХЪТ НА ДЖОЯ
Да се окажеш без пари през който и да е ден от годината, е лошо, но на Нова година е по-лошо, ако не за друго, то защото през новогодишната нощ улиците на града са изпълнени с хора, които пилеят парите с шепи. С тази мисъл в главата се колебаех на прага вкъщи, когато един забързан минувач с момиче под ръка се спря и каза:
- Добър край и добро начало... Марио, какво правиш?
Беше Руджеро, черноборсаджия от Виа дел Г амберо, филиал за американски цигари и други такива. Не сте ли виждали Руджеро? Е, тогава ще ви го опиша. Руджеро не изглежда това, което е, а това, което е, никой не може да го допусне. Дребен е, толкова дребен, че веднъж, като пробвах пардесюто му, останах със заклещени ръце и ръкави до лактите. Пипнете ли обаче бицепсите му, ще ви се видят по-яки от стоманени въжета - да не го очакваш от категория перо, към която принадлежеше. Изглежда нежен, къдрокос блондин; всъщност е агресивен и нахален. Твърди, че няма нищо по-хубаво за самочувствието от истинската караница. И наистина, той си търси скандалите със свещ. Недоволен от срещата, отговорих вяло:
- Нали виждаш: чакам.
- Кого чакаш?
- Добра душа, с която да дочакам полунощ.
- Ее - разпери ръце той, - тогава ела с нас... познаваш ли Джоя?... Първо отиваме при мой познат на хубава гощавка... После ще наминем в студиото на един художник, приятел на Джоя.
Джоя, пищна брюнетка, два пъти по-едра от Руджеро, професионален модел, ми се усмихна и аз, нали съм слабохарактерен, не устоях:
- Добре, да вървим.
Тримата стигнахме до Пиаца ди Спаня, откъдето щяхме да вземем такси.
- Моят познат е шофьор - обясни ми Руджеро в таксито - и ми обеща по-късно да ни откара с неговото такси до художника.
Забелязах колко напрегнат е Руджеро - от време на време един нерв трепваше под тънката му бяла кожа около челюстта.
- Тази вечер не е добра - добави той. - Тази вечер сърцето ми подсказва, че ни трябва хубава кавга... усещам нещо като сърбеж.