Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
След края на Студената война международни организации за развитие полагат значителни усилия за справяне с корупцията като част от по – широка програма за изграждане на държави и укрепване на институциите. Както видяхме в данните на „Показатели за качеството на държавното управление“ в Глава 3, съществува силна връзка между ефективно управление и контрол на корупцията. Ролята на силната и ефективна държава не се изчерпва с контролирането на корупцията, а силно корумпираните правителства обикновено имат големи проблеми с предоставянето на услуги, прилагането на законите и защитата на обществения интерес.
Много са причините, поради които корупцията възпрепятства икономическото развитие. На първо място, тя деформира икономическите стимули чрез насочване на ресурси не за най – продуктивната им употреба, а по – скоро в джобовете на длъжностни лица, които притежават политическата власт да получават подкупи. На второ място, корупцията въздейства като силно регресивен данък: докато дребна корупция от страна на нисши, зле платени служители съществува в много страни, голяма част от незаконно присвоените средства отива при елитите, които могат да използват своята власт за извличане на богатства от населението. Освен това домогването до такива подкупи отнема време, което отклонява енергията на най – способните и най – амбициозни хора, които биха могли да създават генериращи благосъстояние частни фирми. Манипулирането на политическата система за лични облаги икономистите наричат „подкупничество“.
Има твърдения, че подкупничеството може да играе и положителна роля при регистрацията на фирма, получаването на лиценз за износ или уговарянето на среща с високопоставен служител. Но това е изключително погрешен начин за правене на бизнес: много по – добре би било регистрацията да става бързо, лицензи изобщо да не съществуват или всички да имат лесен и равноправен достъп до правителството. Върховенството на правото все пак е далеч по – ефективен механизъм.
Освен за икономиката корупцията е много вредна и за политическата сфера. Корумпираността на длъжностни лица и политици дискредитира легитимността на управлението и подкопава общественото доверие, което е от решаващо значение за нормалното функциониране на държавата. Обвиненията в корупция често не са в интерес на подобряването на управлението, а политически оръжия. В общества, където повечето политици са корумпирани, набелязването на един да бъде наказан в повечето случаи не е симптом за реформа, а борба за власт. Корупцията е един от най – големите проблеми за новите демокрации, които полагат усилия да консолидират своите институции.
Ако искаме да разберем как държавите осъществяват прехода от патримониална към съвременна държава, трябва да си изясним същността на корупцията и нейните източници. Тя приема много форми, някои от които с много по – вредно въздействие върху икономическия растеж и политическата легитимност от други, затова е необходимо да внесем известна яснота по отношение на основните дефиниции за корупция.
Днес има огромна литература за корупцията и нейните източници, както и много идеи за възможни начини за справяне с нея. Но въпреки научните разработки, свързани с този проблем, общоприета таксономия за различните форми на корупция не съществува.
Повечето дефиниции на корупцията са свързани с присвояването на публични средства за лични облаги. Това определение е полезна отправна точка; според него корупцията е характерна преди всичко за правителствата, но не например за бизнес организации или частни организации.
Според това определение корупцията в известен смисъл е феномен, характерен само за модерни или модернизиращи се общества, тъй като е свързана с разграничението между публично и частно. Както коментирах в предишната глава, разграничението между публичния и частния сектор е характерно за Прусия само през XVII и XVIII в. Преди това пруското управление (както и почти във всички европейски държави) е патримониално. Това означава, че императорът е собственик на териториите, които управлява, като части от неговото домакинство или наследство. Той може да подарява имения (заедно с хората, които живеят в тях) на роднини, привърженици или съперници, защото са негова частна собственост. В този смисъл не може да се говори за корупция поради отсъствието на понятие за публична сфера, с чиито ресурси може да се злоупотреби.