Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]

Джон и Джули заминаха с колелата към града, за да вземат нашата храна. Джули предложи да отидат с вана и мама едва не получи удар.

Когато се върнаха, носеха със себе си дванайсет торби.

— По една за всеки от нас — съобщи Джули. — Включително и за Гейбриъл. И една допълнителна за Лиза.

Имаше по-малко във всяка торба, отколкото получавахме принципно, но въпреки това беше много мило от тяхна страна да пратят допълнителна дажба за Лиза и да дадат такава за Гейбриъл. С всичката храна в къщата, никоя от която още не ни е отровила, хранителните продукти от града са нещо като добавка за нас.

Невероятно е. Има достатъчно храна за всички нас.

— Не знам как да го направим — започна мама, — но нека си организираме пир довечера.

— Имаш предвид нещо като парти? — попита Джули.

— Точно това имам предвид — отвърна майка ми. — Лиза, имаш ли нещо против да направим парти в слънчевата стая?

— Чудесна идея — съгласи се съпругата на татко. — Защо не преместим матраците си и не постелим одеяла, ще е същото, все едно сме на пикник.

— Миранда, отиди и кажи на момчетата, че днес трябва да се върнат по-рано — нареди мама. — Алекс също, разбира се. Джули, качи се горе и кажи на Сил.

— Парти — изрече татко, когато му казах. — Чудесна идея. Имаме много за празнуване. Брака на Мат, прибирането ни у дома, преместването ни у госпожа Несбит и естествено, храната.

Мат съвсем не изглеждаше толкова развълнуван, а Алекс се чувстваше неудобно, но баща ми не забеляза всичко това. Той винаги беше обичал партитата.

Чарли, Сил и аз замъкнахме матраците на татко и Лиза в трапезарията. Лиза отведе Гейбриъл със себе си в кухнята, докато забърсвах здраво пода на слънчевата стая. Джули и Чарли прескочиха до къщата на госпожа Несбит, за да донесат сребърните ѝ прибори и чаши. Ние ядяхме на смени, така че досега нямахме нужда от сервиз за десетима.

Тъй като вече трети ден нямаме хранително отравяне, разполагахме с много отворени консерви, с които да се храним. Включително риба и ориз към тях.