Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]

— Разказал ти е всичко това? — удивих се аз.

— И повече — отвърна спътникът ми. — За всички вас.

Представих си татко и се зачудих как дори за момент си бях помислила, че може да обича някой друг, както обича нас, и се почувствах щастлива и виновна едновременно. Но най-вече изпитвах благодарност към Алекс, макар че самият той не знаеше колко много означава за мен това, което ми сподели.

— Мога ли да те попитам нещо? — започна той.

— Разбира се — отвърнах.

ПЖМА ми задаваше въпрос. На мен.

— Става въпрос за синините по лицето ти. Когато пристигнахме преди седмица, бяха доста зле. Как ги получи?

Хубаво е да знам, че първото нещо, което беше забелязал в мен, беше очарователната ми колекция от черни и сини петна.

— Паднах с главата напред от колелото — отвърнах аз.

— Оу — възкликна той. — Двамата с Джули се хванахме на бас.

— Кой спечели? — попитах аз, като се опитах да не издавам раздразнението си.

— Никой. Тя заложи на това, че двете със Сил сте се сбили. Моето предположение беше, че Мат ти е вкарал един.

— Брат ми никога не ме е удрял — отвърнах аз. — Не сме отгледани така, като животни.

— Нито пък ние — каза Алекс. — Не трябва да си животно, за да удариш сестра си.

— Не и под моя покрив — звучах напълно като мама.

— Добре — съгласи се спътникът ми, като звучеше напълно като мен.

Изминахме останалото разстояние в мълчание, освен когато се наложеше да му кажа къде да завие. Изключително трудно ми беше да съм намръщена, когато всъщност бях толкова развълнувана от всичката храна, която носехме в новопридобития ни ван с новопридобитите му туби с гориво.

Мама и Лиза останаха вътре и се опитаха да намерят място за всичките тези кашони, а останалите от нас пренасяха храната в къщата. Вълнението беше заразно. Чарли запя „О, каква чудесна сутрин“, Джули започна да танцува, Мат и Сил се запрегръщаха, а татко заплака от радост.

А аз открих, че Алекс знае как да се усмихва.