Един ден от залеза на света [bg]

— Ще осъществим срещата идната седмица.

— Добре.

— Приятни почивни дни.

— Мерси.

— Аз ще прекарам целия уикенд у дома. Ще гледам мача по телевизията. Ти за кои си?

— За „Доджърс“. Иска ми се да вземат четири последователни победи.

— Майтапиш ли се?

— Не.

— Обзалагам се на двайсет долара срещу един, че „Доджърс“ няма да спечелят четири победи.

— Аз вече не се обзалагам, но ако имах такова намерение, няма да бъде за един долар. Нищо не е двайсет срещу един. Десет на един, казваш. Залагам сто долара, че „Доджърс“ ще вземат четири победи.

— Сто?

— Да.

— Не мога да взема пари от теб, Йеп.

— Аз на драго сърце ще взема твоите. Защо ти да не вземеш моите? Обзалагаме ли се?

— Ако „Доджърс“ не победят в четири мача един след друг, като вчерашният мач се брои за първи, ти ще ми платиш ли сто долара? Ако победят, аз ще ти платя хиляда. Съгласен ли си?

— Да.

— Добре, Йеп, обзаложихме се. Хайде да обмислим всичко и скоро пак ще ти се обадя.

Той остави слушалката и погледна часовника си. Беше десет и петнайсет. Не беше за вярване, че бе спал толкова дълбоко, че не се беше събудил отдавна. Все пак бе доволен, че се е наложило Замлок да напусне града, защото винаги беше считал за важно да не позволява на болест или пиянство да му попречат да се яви навреме на уговорена среща.

И беше във възторг, че има цял свободен ден, който ще прекара с Роузи след един хубав шест-седемчасов сън. Но не стана от леглото. Дъщеря му го очакваше по обед. Можеше да се излежава още половин час, после да стане и денят му да започне. Важното беше да бъде отпочинал, свеж и бодър, за да й подари един хубав ден.

Почувства се късметлия за този неочакван развой на събитията — дълбокия му сън, заминаването на Замлок за Бостън, собствената му свобода. Чувстваше се особено щастлив, че дъщеря му се вълнуваше, че ще излезе с баща си. Всъщност се чувстваше щастлив за всичко и тогава си спомни за прасковата.

Напуснаха къщата няколко месеца по-късно и никой не повдигна въпроса за семето, което той беше посял. Забрави напълно за него, а ето че след много години споменът внезапно започна да го спохожда, но само насън.

След като се облече, преброи парите си. Имаше съвсем малко, но винаги можеше да вземе известна сума назаем от рецепцията, ако наистина му потрябваха.

Позвъни на стария си приятел Арчи Сейлър в ресторант „Блек си“.

— Как си, Арчи?

— Много добре.

— Кой е букмейкърът, при когото мога да заложа за днешния мач?

— За кой си?

— За „Доджърс“.

— Колко възнамеряваш да заложиш? Хиляда? Две хиляди? Три?

— Не съм сигурен, че изобщо ще заложа. Просто ми се ще да разполагам с един телефонен номер, на който да се обадя, в случай че реша да заложа.