Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Един ден от залеза на света [bg]
Един ден от залеза на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Един ден от залеза на света [bg]

Электронная книга - «Един ден от залеза на света [bg]». Краткое содержание книги:

Романът „Един ден от залеза на света“, който излиза за първи път на български, е в голяма степен автобиографичен. Известният писател Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след дълго отсъствие, за да подпише договор за нова пиеса. Погълнат от суетнята на големия град — срещи с продуценти и литературни агенти, изясняване на отношенията с бившата съпруга, разпивки със стари приятели и залагане на бейзболни мачове, — той мъчително търси път към помирение със себе си и тъжно осъзнава, че се намира на прага на своя творчески и житейски залез.
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 73
Перейти на страницу:

Дойдох в Ню Йорк да ги видя — него и сестра му, помисли си той. Направих и едно добро дело. Знае ли човек. Всеки път, когато ги виждам, може да е последен.

Изпуши цигарата, отиде в банята за още една чаша вода. Изми зъбите си, за да се опита да премахне лошия вкус в устата си, но не успя. Легна си отново и загаси лампата.

Този път се озова право на маковото поле, бос и щастлив. Ала скоро се намери не там, а близо до мястото, където Шаг ковеше сандъци. И тогава внезапно попадна на малко корабче, което плаваше от Сан Франциско до Сан Педро. Беше седемнайсетгодишен и най-сетне бе самостоятелен, разполагаше със собствени пари, имаше собствени идеи в главата си, собствени планове в сърцето си. Сам си беше господар в своя собствен свят.

Бенджамин Франклин е казал: „Когато най-после станеш самостоятелен и леката жена дойде при теб, нито я насърчавай, нито я отблъсквай. Ако имаш работа за вършене и живот за живеене, недей нито да отстраняваш от пътя си хубавата лека жена, нито да я мъкнеш със себе си. По-скоро трябва да я приветстваш и да й се радваш в мига на собствената й волност и прелест.“

Но на кораба нямаше лека жена.

Имаше една, която каза, че е майката на младежа с нея, обаче никой не й обърна внимание. Повечето пасажери страдаха от морска болест. Те живееха в нетърпеливо очакване на момента, когато щяха да слязат от кораба и да стъпят на истинска твърда земя. Корабът се люшкаше и клатушкаше в океана.

„Аз оздравявам. Октомври е, а през октомври се оправям. Лятото си отиде. Дните на крепко здраве настъпиха и аз все още заспивам и се събуждам. Вземам старите отломъци и ги слагам на нови места.“

Той забрави всичко, но скоро се опомни малко и се сети за човек, наречен Стария нос.

„Това по всяка вероятност съм аз, но хич и не искам да знам.“

Пак се отправи нанякъде, беше извън времето, извън болката, в леглото-утроба, едно голямо кльощаво тяло на неродено дете, дълбоко заспало.

„Мирише на праскови.“

Баба му, майката на майка му, го заведе при арменския бръснар на Ел Стрийт, срещу спортната зала. Отначало с бръснаря си поговориха приятелски, после тя каза: „Хайде, качи се на стола.“

Той се качи и седна, а бръснарят заработи. Видя в огледалото един сериозен наглед човек с остър нос като клюн на ястреб. Колко замислено е лицето на човека. Колко странни изглеждат нещата отвътре.

Бръснарят работеше, бъбреше си с баба му и накрая му каза: „Готов си. Честито.“

На улицата баба му бръкна в една хартиена торбичка и извади праскова по-голяма от бейзболна топка.

„Ти изобщо не хленчи — каза тя. — Виждала съм другите си внуци да пищят така, сякаш ги водят на заколение. Изяж тази праскова.“

Той взе прасковата и я поднесе към устата си. Мирисът на прасковата за спящия беше възвърнато време, припомнено от тази все още невероятна красота — прасковата.

Бабата докосна брадичката му с мека носна кърпичка, която също имаше приятен мирис, и докато вървяха, той изяде прасковата, кожицата, сока, месестата част и всичко. Нагърчената кафява костилка пъхна в устата си, за да я почисти, и после затърси джоб, в който да я сложи.

„Този панталон е без джобове — каза баба му. — Ето, аз ще я нося вместо теб.“

„Не.“

„Много добре. Носи я в ръка. Странно нещо е да бъдеш вътре в праскова, нали?“

Той не отговори, защото я познаваше, макар и да не знаеше, че тя е майка на майка му. Беше, която беше. Тя бе самата церемониалност, самата методичност, разумност и праволинейност. Той знаеше, че тя не очаква от него да отговаря на всеки въпрос. Ако той проявеше търпение, много скоро всичко, за което си мислеше, предизвикваше нейния отговор.

„Посей това семе — каза тя. — «Семе» беше думата, която употреби. — Посей това семе и ще порасне дръвче. Прасковено дръвче. През лятото от клоните ще висят праскови. Можеш да се покатериш на дървото, да седнеш на някой клон и да изядеш една праскова.“

Той нищо не каза, но когато се прибраха вкъщи, влезе в обора и тя попита: „Какво има?“ Той погледна към лопатата в ъгъла.

„А, да — рече тя. — Време е да посеем семето.“

Тя взе лопатата и излязоха на големия двор да намерят добро място за едно прасковено дръвче. Тя застана близо до края на двора, до оградата от колове.

„Тук?“

„Не.“

Той отиде в средата на двора, там, където бе градината на баба му, където вирееха домати, пиперки, краставици, бамя, зелен фасул, мента, магданоз, зелен лук, патладжани, тикви, където мирисът на зеленчуци беше свеж и хубав. Баба му заби лопата в меката влажна почва.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 73
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)