За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XV
За наказанията в римското законодателство
Аз чувствувам сигурност в своите основни положения, защото виждам, че те се потвърждават от историята на римляните; и не се съмнявам, че характерът на наказанията зависи от природата на управлението, когато виждам, че тоя велик народ е променял в това отношение своите граждански закони дотолкова, до- колкото е променял своите политически закони.
Царските закони, предназначени за народи, състоящи се от бегълци, роби и разбойници, били много сурови. Духът на републиката е изисквал децемвирите да не включват тия закони в своите дванадесет таблици; но хората, мечтаещи за тиранично управление, не са считали за необходимо да се ръководят от духа на републиката.
Тит Ливий пише, че екзекуцията на Метий Суфеций — диктатора на Алба, който по заповед на Тул Хостилий бил разкъсан с две каруци, е първото и последно наказание, свидетелствуващо за загубване на чувството за човечност. Той се заблуждава: законите на дванадесетте таблици изобилствуват с много по-жестоки постановления.
Това, което най-добре разкрива замисъла на децемвирите, е смъртното наказание на памфлетисти и поети. То съвсем не е в духа на републиката, където народът обича да вижда унижението на силните. Но онези, които са възнамерявали да унищожат свободата, са се страхували от съчинения, напомнящи за духа на свободата.
След изпъждането на децемвирите са изчезнали почти всички закони, които предвиждали такива наказания. Формално те не са били отменени; но след като е бил въведен законът на Порций, забраняващ смъртното наказание за римския гражданин, те вече не са били прилагани.
Ето време, към което може да се отнесе това, което Тит Ливий казва за римляните — че никога друг народ не се е придържал като тях към умереността на наказанията.
Ако към смекчеността на наказанията се прибави правото на обвиняемия да се оттегли в изгнание до гледане на делото, ние ще видим, че римляните неотклонно са следвали духа, присъщ, както казах, на републиката.
Сула, който смесва тиранията, анархията и свободата, създава корнелианските закони. Той сякаш е изработвал закони само за да открива престъпления. Така, окачествявайки множество действия като убийства, той открива навсякъде убийци и установявайки една практика, следвана в миналото прекалено много, той поставя примки, сее тръни, копае пропасти по пътя на всеки гражданин.
Почти всички закони на Сула са заплашвали хората с лишаване от вода и огън. Към това Цезар прибавя конфискацията на имуществото, защото смята, че богатите, запазвайки имуществото си, когато са в изгнание, ще вършат престъпления с по-голям кураж.
Като установяват военно управление, императорите усещат, че то не е по-малко гибелно за тях самите, отколкото за техните поданици; и те започват да търсят начини да го смекчат; учредяват различни звания; мъчат се да внушат почит към тези звания.
Приближават се малко до монархическото управление и разделят наказанията на три: най-леки — за първите хора на държавата; по-тежки — за хора с по-нисък ранг; най-сурови — за хора с най-ниско положение.
Жестокият и глупав Максимилиан разгневява, така да се каже, военното управление, вместо да го успокои. Сенатът, казва Капитолин, е чувал, че едни са бивали разпъвани на кръст, други — хвърляни на зверовете, трети — зашивани в кожите на току-що убити животни, без някой да се съобразява със званията им. Той очевидно е искал да наложи военна дисциплина, по модела на която да ръководи гражданските дела.
В «Размишления за възхода и упадъка на римляните» читателят ще види как Константин е превърнал военния деспотизъм във военнограждански и се е приближил до монархията. Там могат също така да се проследят различните преврати в тази държава и да се види как в нея постепенно се е преминало от строгост към безразличие и от безразличие към безнаказаност.
Глава XVI
За точното съответствие между наказания и престъпление
Необходимо е между наказанията да има хармония; защото е важно да се избягват повече големите престъпления, които могат да подкопаят обществото, отколкото малките, които нанасят по-малко вреда.