Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Ами тя е такова едно дребосъче — мекушаво повтори Матю. — А би трябвало да се правят и отстъпки, Марила. Ти знаеш, тя не е получила никакво възпитание.
— Е, сега го получава — отвърна Марила.
Този отговор накара Матю да млъкне, макар и да не го убеди. Обедът беше много печален. Единствено Джери Бюот, ратайчето, беше в добро настроение, но Марила се дразнеше от него и го приемаше като лично оскърбление.
След като изми чиниите, замеси тесто за хляб и нахрани кокошките, Марила си спомни, че когато се върна в понеделник следобед от събранието на Женското благотворително дружество, забеляза отпуснала се бримка на най-хубавия си черен дантелен шал. Реши да отиде и да я прихване.
Шалът беше в една кутия в нейния сандък. Когато го извади, слънчев лъч, минал през лозите, скупчили се гъсто около прозореца, освети нещо закачило се в шала, нещо, което бляскаше и пускаше виолетови искри. Марила го грабна с изненадано възклицание. Това беше аметистовата брошка, закачила се със закопчалката на един конец!
— Гледай ти, Божичко! — рече Марила сащисано. — Какво значи това! Ето я моята брошка, здрава и невредима, а пък аз мисля, че е на дъното в езерото на Бари! Какво ли е целяло това момиче, като ми каза, че я е взело и загубило? Сега си спомням, че когато свалих шала в понеделник следобед, аз го сложих за една минута върху бюрото. Сигурно брошката се е закачила някак на него. Е!
С брошката в ръка Марила се запъти нагоре към източната стая. Анн беше се наплакала и седеше посърнала при прозореца.
— Анн Шърли — заговори Марила тежко, — току-що намерих брошката, увиснала на черния ми дантелен шал. Сега искам да зная какви бяха тия измишльотини, дето ми ги разправи отзарана?
— Та нали ми каза, че ще ме държиш тука докато си призная — отговори Анн унило, — и тогава реших да призная, защото исках непременно да отида на пикника. Снощи, като си легнах, измислих едно признание и го направих колкото можех по-интересно, и си го повтарях и повтарях, та да не го забравя. Но ти не ми позволи да отида на пикника в края на краищата и всичките ми усилия отидоха на вятъра.
Без да иска, Марила се изсмя, но изпита угризения на съвестта.
— Анн, ти си наистина ненадмината! Но аз не бях права, сега го разбирам. Не биваше да се усъмня в твоите думи, след като никога не съм чула да лъжеш. Разбира се, не е било редно да си признаваш за нещо, което не си извършила… беше голяма грешка да го направиш. Но аз те принудих. И тъй, ако ти простиш на мен, Анн, аз ще простя на теб и ще започнем с чиста сметка наново. А сега приготви се за пикника.
Анн хвръкна като ракета.
— О, Марила, не е ли вече много късно?
— Не, сега е едва два часа. Те още не са се събрали всички и ще мине цял час, преди да седнат да ядат. Измий си лицето, среши си косата и облечи сатенената рокля. Аз ще ти напълня кошничка. В къщи има предостатъчно печени неща. И ще кажа на Джери да впрегне кобилката и да те закара до мястото на пикника.
— О, Марила! — възкликна Анн и се втурна към умивалника. — Преди пет минути бях толкова нещастна, съжалявах, че съм се родила, а сега не бих си сменила мястото и с ангел!
Тази вечер една безкрайно щастлива, изморена до немай-къде Анн се завърна във фермата „Грийн Гейбълс“ в състояние на блаженство, което не можеше да се опише.
— О, Марила! Прекарах безподобно, възхитително! „Безподобно“ е нова дума, която научих днес. Чух да я употребява Мери Алис Бел. Не е ли много изразителна? Всичко беше чудесно. Имаше великолепна закуска, а след това господин Хармън Андрюс ни качи на лодка да се поразходим по Езерото на бляскавите води, по шест наведнъж. И Джейн Андрюс малко остана да падне от лодката. Беше се навела да бере водни лилии и ако господин Андрюс не беше я хванал за колана в последния миг, щеше да падне и може би да се удави. Съжалявам, че не съм била аз. Щеше да бъде такава романтична преживелица — насмалко да съм се удавила. Щеше да бъде тъй вълнуваща случка за разказване! И ядохме сладолед! Не ми стигат думи да опиша тоя сладолед, Марила, уверявам те, той беше божествен.
Тази вечер, докато кърпеше чорапи, Марила разказа цялата история на Матю.
— Искам искрено да призная, че направих грешка — завърши тя откровено, — но то беше един урок. Ще ми се да се изсмея, като се сетя за „признанието“ на Анн, при все че сигурно не би трябвало, защото всъщност то беше заблуда. Но някак не ми се вижда толкова лошо, колкото е щяло да бъде другото, и все пак виновната за това съм аз. Обаче вярвам, че тя ще се оправи. А в едно нещо съм сигурна: в никоя къща, в която попадне, няма да бъде скучно.