Андромеда [A for Andromeda - bg]

— А ние не вършим нищо, така ли?

— Не можете да ги спрете ей така, изведнъж!

— Вашето правителство би казало, че можем.

— Питали ли сте?

— Не. Но ще се съгласи.

— Поне… — Осборн се успокои отново — …поне ни оставете да завършим програмата си, като ви дадем известни гаранции.

Щом се върна в своя кабинет, той телефонира на Рейнхарт:

— За бога, сключете някакво временно примирие с Гиърс.

Срещата между Рейнхарт и директора потискащо приличаше на тази между Осборн и Вандънбърг с тази разлика, че Рейнхарт бе по-добър стратег от Гиърс. След двучасови препирни те повикаха Джуди.

— Трябва да подсилим охраната, мис Адамсън.

— Не можете да очаквате от мен да… — Гласът й секна.

Гиърс й хвърли поглед през очилата си и тя се обърна за подкрепа към Рейнхарт.

— Положението ми тук ще бъде нетърпимо. Всички ми имаха доверие, а сега се оказва, че съм ченге.

— Винаги съм го знаел — каза спокойно Рейнхарт. — А професор Доней се досети сама и го приема като нещо нормално.

— Доктор Флеминг обаче не го приема.

— Никой не е искал това от него — рече Гиърс.

— Той ме смяташе за съвсем друг човек.

— Всеки знае, че имахте определена задача. — Рейнхарт тъжно погледна пръстите на ръцете си. — И ви уважаваме.

— Аз не се уважавам.

— Моля? — Гиърс свали очилата си и примигна насреща й, сякаш я виждаше неясно.

Тя трепереше.

— Ненавиждам работата си от самото начало. Беше съвършено ясно, че всички тук с изключение на Бриджър са напълно благонадеждни.

— Дори Флеминг ли?

— Доктор Флеминг струва колкото десет от най-добрите хора, които познавам! Него трябва да спасяваме от собствената му недискретност и точно това се опитвах да правя. Обаче няма да продължа да го шпионирам.

— Какво казва Флеминг? — попита Рейнхарт.

— Не ми говори, откакто…

— Къде е? — попита Гиърс.

— Вероятно пие.

— Продължава значи, а? — Гиърс погледна нагоре, за да покаже колко е безнадежден случаят, което ненадейно вбеси страшно Джуди.

— А какво очаквате да прави след всичко, което се случи? Да играе на дама ли? — Тя отново се обърна със слаба надежда към Рейнхарт. — Аз се привързах много към… към всички тях. Възхищавам им се.

— Мило мое момиче, аз не съм в състояние… — Рейнхарт избягна погледа й. — Вероятно е по-добре, че вече се знае.

Джуди се хвана, че стои мирно. Тя се обърна към Гиърс.

— Може ли да ме освободите от работа?

— Не.

— В такъв случай мога ли да получа друга задача?

— Не.

— Тогава мога ли да подам оставката си?

— Не и по време на извънредно положение. — Тя забеляза, че очите на Гиърс са разположени много близко едно до друго. Те се втренчиха право в нея — безизразните очи на началник. — Ако не беше хубавата ви характеристика, бих казал, че не сте дораснала за тази работа. При това положение смятам, че просто сте объркана поради влиянието на един учен, особено на такъв темпераментен и безотговорен учен като Флеминг.