Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
Видение от плът бързало към Радомир. Няма предел на съвършенството, разбира се, но изведнъж за двамата спряло времето. В новият си дом те влезли обвити в чувства. На масата — ястия, привличащ аромат се носел от сухите цветя върху покривката извезана върху постелята.
— За какво мислиш сега? — тя го попитала с горещия си шепот.
— За него. За бъдещото ни дете, — и трепнал Радомир, погледнал Любомила. — О,колко си красива! — той без да се сдържи, с ръка внимателно докоснал рамото й и лицето.
На Любовта горещото дихание обвило двамата и ги отнесло във висина неведома.
За милион години не ще успее никой в детайли да опише, какво се случва с нея, с него, когато в порив на любов на двама, за сътворение сливайки се във едно, свое подобие и Богу, хората творят.
Но знаели точно боговете-хора от културата Ведическа; когато чудото необяснимо се извършва съединявайки двамина, впоследствие ще си останат те самите себе си. И в същото време, в мигът необясним, Вселената ще трепне пред видение: Душа на младенец, с крачета боси по звездите стреми се към Земята, със себе си, двамата и трети в единство да въплъти.
Увенчаването на съюза на двама влюбени във Ведическия период от живота на хората не може да се отнесе към окултното. Той е рационален. Той съответства на техния начин на живот. За нивото на тази култура говорело нарастващото чувство на любов един към друг във всяка семейна двойка.
Днес почти винаги чувството на любов един към друг в семейните двойки угасва. Напуска ги енергията на Любовта. И това е прието от човешкото съобщество като нормално. Но такава ситуация е неестествена за човека. Тя говори за това, че начинът на живот на днешните хора не е естествен.
Не с ума, а със сърцето и душата, влюбените от Ведическия период разбирали, че взривът от чувства на любов е призив към Божественото сътворение.
Обърни внимание към какво първоначално влюбените се стремяли. Те заедно двамата, на вдъхновението в порив, мислено създавали проект. Проект на любовта си за пространството. В сътвореното от тях пространство детето си създавали. Главните три чувства на любовта в единство съединявали. Необяснимо цял живот най — много от всичко, човек обича родното си място — своята родина, детето свое и жената, с която всичко туй е сътворено. Три чувства на любов, а не едно, вечно биха могли да живеят.
Раждането на син или на дъщеря в семейството от ведическото време е било също величествен празник и обряд със смисъл жизнен. И много още празници имало в онези времена. Съпружески измени нямало. Със себе си Земята украсявали семейства милиони и щастливи. Едва по-късно, поредица от днешни историци, в угода на управници ще кажат, че глупав бил е някога човекът първобитен. Убивал зверове, месо ял лакомо и в кожи се обличал. Лъжа чудовищна на тоз е нужна, който деянията си чудовищни да оправдае се опитва.
Възпитание на децата във ведическата култура
Човечеството още търси система съвършена за възпитанието на децата. Стреми да се издири учители най-мъдри, децата си на тях да предаде за възпитание. И ти, Владимир, като се готвеше за разговора със сина ни, пет години търси система най-добра за възпитанието на децата. Способна всичко да ти обясни, да те научи да общуваш с детето твое, родно. И все съвети търсеше от признати учители и различни учени. Но нито една система не те удовлетворяваше, не ти се стори съвършена. Все по-често възникваха съмнения у теб.: «Ако имаше поне една система съвършена за възпитанието на децата, от нея непременно щяха да се възползват повечето хора. И би могло някъде на Земята да живее щастлив народ. А във всички страни проблемите са сходни и различни. Като игла в купа сено налага се да търсиш щастливото семейство. Тогата значи, че няма чудодейна система за възпитанието на децата, напразни са търсенията, ако няма какво да тъсриш»
Прости ми моля те, тогава друг изход като не намирах, аз следях през цялото време твоята мисъл. Чрез тебе се опитвах да разбера, какво е туй което отклонява хората от очевидното. И ето че веднъж почувствах мисълта ти: «Неверието и страхът от собствените грешки заставя хората децата си дават в школи и академии, за да обвиняват после не себе си, а учителите».
Веднъж видях как ти побледня и замря, когато мисъл в теб възникна: «Децата се възпитават от начина на живот на техните родители и обществото». Мисълта ти беше вярна и точна. Но ти се изплаши от нея, през цялото време се опитваше да я забравиш. Но не можеш да забравиш очевидното.