Доктор Паскал

Паскал спря: Клотилд му бе подавала папките една по една и той бе прелистил, прегледал, подредил и поставил на най-горната полица всяка от тях. Беше задъхан, изтощен от такова огромно препускане през толкова човешки живота, а замаяна от този неудържим потоп, девойката стоеше мълчалива, неподвижна, продължаваше да чака, неспособна да мисли, да преценява. Бурята все така шибаше черното поле с нестихващия тътен на поройния дъжд. Наблизо се чу страхотен трясък: гръм бе ударил дърво. Свещите затрепкаха тревожно под напора на нахлулия през широко отворения прозорец вятър.

— Ах — отново заговори Паскал, като посочи папките, — това е цял един свят, едно общество, една цивилизация; целият живот, със своите лоши и добри прояви, е тук; в неговата ковачница с огън и труд всичко се оправя… Да, днес нашето семейство би могло да даде достатъчно материал на науката, чиято надежда е един ден да открие законите, по които нервните и кръвните отклонения математически възникват в даден род вследствие на едно първоначално органично увреждане и които според средата определят у всеки отделен индивид от този род чувствата, желанията, страстите, всички човешки естествени и инстинктивни изяви, чийто сбор получава названието добродетелност или порочност. При това историята на нашето семейство е и исторически документ, който разказва за Втората империя, за държавния преврат в Седан, защото нашите са излезли от народа, проникнали са в цялото днешно общество, настанили са се на всевъзможни служби, носени от необуздани ламтежи, от този по същество съвременен стремеж към наслада, този камшик, който изтласква долните слоеве да поемат нагоре през общественото тяло… За произхода ни съм ти разправял: ние сме от Пласан и ето ни сега пак в Пласан, в изходната ни точка.