Доктор Паскал

С унесен поглед Паскал следеше мисълта си, луташе се из нея. После с рязко движение се върна към досиетата, отмести Дървото настрана и каза:

— След малко пак ще се занимаем с него, защото, за да разбереш, сега трябва да се разгърнат фактите и да видиш в действие всички тези актьори, за които там са дадени само кратки характеристики… Няма да вървя по азбучен ред, а по реда на самите факти. Отдавна искам да ги класирам така… Хайде, търси имената върху малките папки. Най-напред леля Дид.

В този миг бурята, която възпламеняваше хоризонта, бръсна с единия си край Сулейад и върху къщата ливна потоп. Но те дори не затвориха прозореца. Не чуваха трясъка на гръмотевиците, нито непрестанния тропот на пороя, който шибаше покрива. Клотилд му подаде досието, обозначено с името на леля Дид, изписано с едри букви; и той започна да вади от него различни книжа, свои стари бележки и да ги чете.

— Дай ми Пиер Ругон… Дай ми Юрсюл Макар… Дай ми Антоан Макар…

Тя мълчеше, неизменно се покоряваше със свито от тревога сърце поради всичко, което чуваше. И досиетата се редяха, изсипваха своите документи, после се трупаха по местата си в шкафа.

Започнаха от началото: Аделаид Фук, високата неуравновесена мома, първата накърнена нервна система, която създава законния клон, Пиер Ругон, и двата извънбрачни клона — Юрсюл и Антоан Макар. Цялата онази кървава буржоазна трагедия, разиграла се в рамките на преврата от 1851 година, когато Ругонови — Пиер и Фелисите — спасяват реда в Пласан, опръскват с кръвта на Силвер своето начеващо благополучие, а вече остарялата Аделаид, жалката леля Дид, е затворена в Тюлет като призрачен символ на изкуплението и очакването. После се развихря глутницата на ламтежите. Йожен Ругон, великият човек, орелът на рода, олицетворява върховния ламтеж за власт. Високомерен, лишен от низки подбуди, обичащ силата заради самата сила, той завоюва Париж по стари чизми заедно с наемниците на следващата империя, минава от председателството на Държавния съвет на министерско кресло, издигнат от своята клика, алчна шайка гладници, които го крепят и го провалят, за миг го покорява една жена — красивата Клоренд, по която се увлича с глупава, но толкова истинска и силна страст, изгарян от желание за надмощие, на което е подчинил целия си живот, възвръща си властта й потегля към тържествуващото си царуване като вицеимператор. У Аристид Сакар ламтежът е устремен към долните наслади — пари, жени, лукс. И щом плячкосването започва, хищен глад го тласка на улицата, във вихъра на безмилостната спекулация, който обхваща града, цял го изтърбушва, после го възстановява; нагли богатства се натрупват за шест месеца, пропиляват се и отново се натрупват — истински разгул със злато; растящото опиянение от златото го подтиква, преди още тялото на жена му Анжел да е изстинало, да продаде името си, за да получи първите необходими му сто хиляди франка, като се оженва за Рьоне, а после, в момент на парична криза — да приеме кръвосмешението, да затвори очи пред любовта между сина си Максим и втората си жена сред пламтящия блясък на ликуващия Париж13. И същият този Сакар няколко години по-късно пуска в ход огромна машина за изстискване на милиони — „Универсална банка“. Несломим, Сакар израства, издига се до ума и смелостта на голям финансист, разбира жестоката и цивилизаторска роля на парите, приема, води, печели и губи битки на борсата като Наполеон при Аустерлиц и Ватерлоо, погребва при разгрома маса жалки хорица, изоставя на произвола на съдбата своя престъпен незаконнороден син Виктор, който изчезва, потъва в черните нощи, докато под безстрастното покровителство на несправедливата природа самият той спечелва любовта на прелестната госпожа Каролин, вероятно като награда за отвратителния си живот. От същия тор израства една стройна чиста лилия, божествената целомъдрена Анжелик, родена от Сидони Ругон — сестрата съучастница на Сакар, сводницата с безброй съмнителни занаяти — и от неизвестен баща. Малката везбарка с пръсти на вълшебница, която изшива със златна сърма по фелоните мечтания приказен принц и се рее сред своите приятелки светици, е толкова непригодна за грубата действителност, че получава небесна милост: умира от любов в деня на сватбата си при първата целувка на Фелисиен дьо Откьор