Доктор Паскал

14 сред тържествения камбанен звън в чест на нейното царствено бракосъчетание. С женитбата на Март Ругон и братовчед й Франсоа Муре се създава връзката между двата клона, законния и незаконния — спокойно семейство, което постепенно се разстройва, за да стигне до най-страшни катастрофи: кротката, печална женица е хваната, изстискана, смляна от огромната военна машина, създадена, за да завоюва града, нейните три деца са й изтръгнати, тя оставя дори сърцето си под грубия пестник на абат Фожа и докато агонизира при светлината на пожара, в който, полудял от натрупана ярост и жажда за мъст, съпругът и гори заедно със свещеника, Ругонови за втори път спасяват Пласан. Между трите й деца Октав Муре е смелият завоевател, ясният ум. Той решава да постигне чрез жените власт над Париж, попада в корумпирана буржоазна среда, получава от нея страшно възпитание на чувствата, минавайки от капризния отказ на една към безволното отстъпване на друга, вкусвайки всички кални несгоди на прелюбодеянието. За щастие остава деен, работлив, упорит, израства и постепенно се отърсва от долните интриги на този гнил свят, чието пропукване се долавя. След като побеждава, Октав Муре преобразява голямата търговия, убива малките магазинчета на старата непредпрнемчива търговия, забучва в средата на трескавия Париж огромен дворец на изкушението, искрящ от полилеи, преливащ от кадифета, от коприни и дантели, натрупва царско богатство, експлоатирайки жените, усмихнато презирайки жената до деня, когато среща отмъстителката — едно девойче, простичката, скромничката Дьониз, която го укротява, държи го в подчинение, обезумял от страдания, докато тя, сиромахинчето, благоволи да се омъжи за него сред тържеството на неговия „Лувър“, под шибащия златен дъжд от печалби. Другите две деца са Серж Муре и Дезире Муре. Дезире е простовата и здрава като щастливо младо животно. Изтънчен, мистик, Серж неусетно поема по свещеническия път поради наследствено нервно разстройство и повтаря историята на Адам в легендарния Параду, където се връща към живота, влюбва се в Албин, обладава я и я погубва със съучастието на великата природа; после в своята вечна борба против живота Църквата отново го прибира, той се бори, за да умъртви пола в себе си, опява Албин и докато хвърля първата шепа пръст, Дезире, приятелка и сестра на животните, ликува сред топлата плодовитост на своя птичи двор. Следва кратко затишие — тихият трагичен живот на Елен Муре. Тя живее спокойно с дъщеричката си Жан на височините в Паси, откъдето се открива целият Париж, безграничният и бездънен човешки океан, пред който се разиграва тази жалка история. Внезапната страст на Елен към един непознат — случаен лекар, доведен нощем при болната й дъщеря, събужда болезнената инстинктивна ревност на Жан, ревност на влюбена, с която тя оспорва на майка си правото на любов; и без това опустошена от болезнена страст, Жан умира от прегрешението на майка си — страшна цена за някакъв си час желание през цял един скромен живот; и бедната скъпа малка покойница остава сама там горе, под кипарисите на нямото гробище пред вечния Париж. С Лиза Макар започва извънбрачният клон. Свежа и здрава негова представителка, тя излага на показ благоденствието на стомаха, когато стои със светла престилка на прага на своята колбасница и се усмихва на Централните хали, където тътне гладът на един народ, вековната борба между Дебелите и Кльощавите15. Нейният девер Флоран е от Кльощавите. Дебелите търговки на риба, дебелите дюкянджийки го ненавиждат, а тя, дебелата колбасарка, напълно честна, но безмилостна, става причина да го арестуват като беглец републиканец, убедена, че по този начин работи за доброто храносмилане на всички порядъчни хора. От тази майка се ражда Полин Кеню, най-здравото, най-човечното момиче. Уравновесена, разумна, целомъдрена, тя познава и приема живота и толкова страстно обича хората, че въпреки бунта на младата си плът отстъпва своя годеник Лазар на една приятелка, после спасява детето на разбитото семейство, става му като истинска майка; вечно пожертвувана, разорявана, тържествуваща и весела, живее в уединено, скучно кътче на брега на океана, заобиколена от малки страдалци, които крещят от болка и не искат да умират. После идва Жервез Макар със своите четири деца. Куцата, красива и работлива Жервез, която любовникът й Лантие захвърля на улицата в едно предградие, среща тенекеджията Купо, добър работник, който не пие, и се омъжва за него. Отначало е щастлива, има перачница с три работнички; после заедно с мъжа си се поддава на неизбежната в тази среда деградация; той постепенно се впиянчва и алкохолът го довежда до буйна лудост и смърт; самата тя се покварява, става безделница, а завръщането на Лантие, гнусотата на спокойното съжителство с двама мъже я довършва, превръща я в жалка жертва на съучастницата нищета, която накрая една вечер я убива от глад