Доктор Паскал

16. Първият й син Клод притежава болезнения гений и неуравновесеността на голям художник, безсилния луд копнеж по шедьовъра, който чувствува в себе си, а непокорните му пръсти не могат да осъществят. Вечно сразен борец великан, мъченик на творбата, обожаващ жената, той жертвува толкова любещата и за кратко толкова любима жена Кристин заради онази несътворена божествена жена, която не може да възсъздаде в нейната всевластна голота с четката. Опустошаваща страст, родилни мъки, неутолима нужда от творчество, която го довежда до такова ужасно отчаяние, че неудовлетворен, той накрая се обесва. А Жак носи в себе си престъпността. Наследственият недъг у него се превръща в инстинктивна жажда за кръв, за млада, свежа кръв, бликаща от пронизаната гръд на жена, първата срещната жена на улицата; ужасна болест, против която той се бори и която отново го обзема по време на любовта му със Севрин, покорната, чувствената, още разстроена от трагичната история с убийството, и една вечер, в момент на криза, влуден от бялата й гръд, той я заколва; цялата тази зверска страст витае между разминаващите се с бясна скорост влакове, сред грохота на локомотива, който той кара; и един ден любимата му машина го смазва, после, останала без машинист, полетява стремглаво през незнайни катастрофи към хоризонта17. На свой ред изгонен, отчаян, Етиен пристига в черния миньорски край през една ледена мартенска нощ, слиза в хищния минен кладенец, влюбва се в тъжната Катрин, която един грубиян му отнема, живее тягостния живот на миньорите сред нищета и жалки пороци до деня, когато гладът раздухва пламъка на бунта, подгонва през полето ревящата тълпа клетници, които искат хляб, сред разрушения и пожари, преследвани от войската, чиито пушки сами започват да стрелят. Страшни гърчове, предвещаващи края на света; кръвта на семейство Майо, която ще се надигне по-късно за отмъщение: Алзир умира от глад, Майо е убит от куршум, Закари загива от избухване на гризу, Катрин остава под земята; единствена оживяла, жената на Майо оплаква своите мъртъвци, отново слиза в мината, за да припечелва по франк и половина, докато Етиен, сразеният водач на бунта, преследван от мисълта за бъдещи борби, през една хладна априлска утрин си тръгва, заслушан в глухия напор на новия свят, чиито кълнове отново ще пробият земята18. А Нана става възмездителката. Момиче, поникнало на социалното бунище в предградията, златно насекомо, излетяло от покровителствуваното и прикривано разложение в низините, то носи по пърхащите си крилца гибелна зараза, трови мъжете само като кацне на тях, издига се до аристокрацията, влиза през прозорците на дворците й, за да сее разложение, несъзнателно върши едно опустошително, гибелно дело: Вандьовр стоически се запалва, Фукармон изпада в меланхолия и тръгва да кръстосва китайските морета, Щаннер се разорява и е принуден да заживее като порядъчен човек, Ла Фалоаз задоволява посредствените си амбиции, съпрузите Мюфа завършват трагично, а над бледия труп на Жорж бди Филип, излязъл предишния ден от затвора. Сред чумния въздух на епохата Нана разнася такава зараза, че и самата тя се разлага. Умира от едра шарка, която прихваща от сина си Луизе на смъртното му легло19, докато Париж, пиян, обзет от военна лудост, минава под прозорците й, устремен към всеобщ разгром. И най-после Жан Макар, работникът, войникът, който отново се връща на село, бори се с коравата земя, която иска всяко житно зърно да й се заплаща с капка пот, бори се със селяните, у които изострената алчност, дългото и мъчително завоюване на земята разгарят неутолим ламтеж за притежание. Старите Фуанови отстъпват нивите си, сякаш си режат късове от тялото, синовете на Бюто в настървението си стигат до отцеубийство, за да наследят по-скоро една ливада с люцерна, упоритата Франсоаз умира от рана с коса, без да говори, без да се съгласи семейството да загуби дори педя земя. Това е цялата драма на простите, подвластни на инстинктите си хора, едва освободили се от диващината, цялата човешка нечистотия върху великата земя, която единствена си остава безсмъртна, майката, от която хората излизат и в която се връщат, от любов към която стигат до престъпление, която за някаква своя незнайна цел непрестанно създава живот въпреки жалката и отвратителна същност на човека. И пак Жан, вече овдовял, още при първите слухове, че ще има война, отива да попълни неизчерпаемото опълчение, вечния запас от млада кръв, който земята пази. Така Жан, най-скромният, най-твърдият войник бива повлечен при върховния разгром, понесен от страхотната и неизбежна буря, която от границата до Седан успява да помете Империята, като заплашва да увлече в своята разруха и родината. И винаги разумният, съобразителният, непоклатимият в надеждата си Жан заоплаква с кървави сълзи, когато неумолимата съдба го избира да отсече гнилите клони предназначената за изкупление жертва е неговият обичан като брат другар Морис, неуравновесен син на буржоазията. После, след като всичко свършва — непрекъснатите поражения, ужасната гражданска война, загубените провинции, милиардите дългове за изплащане, — Жан отново потегля, връща се към земята, която го чака, към големия тежък труд за възстановяването на цяла Франция.