Доктор Паскал

В далечината отново гръмнаха фанфари. Това навярно беше апотеозът, мигът, когато баба Фелисите със своята сребърна мистрия полагаше основния камък на паметника, който щеше да се издигне за прослава на Ругонови. Широкото синьо небе, зарадвано от неделното веселие, сияеше. А в топлата тишина, в спокойното уединение на работната стая Клотилд се усмихваше на детето, което продължаваше да суче, вдигнало ръчичката си право нагоре като знаме, като призив към живота.