Доктор Паскал

Беше се оживил, с пръст започна да посочва различните наследствени случаи върху пожълтялата стара хартия като по анатомическа схема.

— И пак ти повтарям, нищо не е пропуснато… Ето например двата случая при пряката наследственост: у Силвер, Лиза, Дезире, Жак, Луизе и у теб преобладават чертите на майката; у Сидони, Франсоа, Жервез, Октав, Жак-Луи — чертите на бащата. После имаме трите случая на смесване: чрез спояване — Юрсюл, Аристид, Ана, Виктор; чрез разсейване — Максим, Серж, Етиен; чрез сливане — Антоан, Йожен, Клод. Наложи се дори да представя един четвърти, много забележителен случай: уравновесеното смесване — Пиер и Полин. Установяват се и разновидности. Например преобладаващата наследственост от майката често върви с физическа прилика на бащата или обратното; също както при смесването физическото и духовното надмощие принадлежи на единия или на другия фактор според обстоятелствата… А ето и непряката наследственост, тоест от роднините: имам само един безспорно установен пример — поразителната прилика на Октав Муре с неговия вуйчо Йожен Ругон. Само един пример имам и за наследственост по влияние: Ана, дъщерята на Жервез и Купо, удивително приличаше, особено в детството си, на Лантие, първия любовник на майка й, сякаш той завинаги бе белязал Жервез… Там обаче, където имам най-богат материал, е възвратната прилика; най-хубавите ми случаи са Март, Жан и Шарл, които приличат на леля Дид; при тях наследствеността прескача две-три поколения. Това положително е изключителен случай, защото аз почти не вярвам в атавизма; струва ми се, че новите елементи, внесени от другия родител, случайността и безкрайното разнообразие на смесиците трябва много скоро да заличават нндивидуалните особености, така че да връщат индивида към един общ тип… И остава вродеността: Елен, Жан, Анжелик. Това е съчетаване, нещо като химическо съединение, при което физическите и духовните белези на родителите се сливат така, сякаш нищо от тях не се открива в новото същество.

Паскал млъкна. Клотилд го бе изслушала с дълбоко внимание, стремеше се да разбере. Той седеше вглъбен, все още гледаше Дървото, искаше справедливо да прецени делото си. Продължи бавно, сякаш говореше на себе си:

— Да, научно е, доколкото това е възможно… Включил съм само членовете на рода, а би трябвало да отделя също толкова място и на техните съпрузи, на бащите и на майките, идващи отвън, чиято кръв се е смесила с нашата и следователно я е променила. Бях съставил едно математическо дърво, където от поколение на поколение бащата и майката предават на детето по една половина; така че например у Шарл делът на леля Дид беше само една дванадесета, което е абсурдно, понеже физическата му прилика с нея е пълна. Затова счетох, че е достатъчно просто да посоча идващите отвън елементи, държейки сметка за браковете и за новия фактор, който те всеки път внасят… Ах, тези начеващи науки, тези науки, в които хипотезата едва срича, а въображението си остава господствуващо, те са област колкото на учените, толкова и на поетите! Поетите вървят като пионери в авангарда и често откриват девствени страни, сочат следващите разрешения. Тук има една зона, която им принадлежи — между завоюваната, окончателната истина и неизвестното, от което ще бъде изтръгната утрешната истина… Каква огромна фреска заслужава да се нарисува, каква колосална комедия и каква колосална трагедия заслужава да се напише върху наследствеността, която е самият генезис на родовете, на обществото, на света!