Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Много ви благодаря! Толкова сте добри с мен, всички! Нямам думи да изкажа какво чувствам — пошепна Мередит и отчаяно се запита дали поведението й щеше да ускори сбогуването, или тя трябваше да изимитира пълно рухване и да повика Сийкомб, за да я отнесе в спалнята.
— Кураж, лейди Блейк — заяви почти весело лейди Колиер. — Трябва да бъдем благодарни, че сър Джон е осигурил достатъчно средства, за да могат момчетата да посещават училище. Това е много повече, отколкото повечето джентълмени правят за семействата на съпругите си, както преди няколко вечери ми обясни скъпият сър Питър. Не ми се иска да мисля какво щеше да стане с вас, ако бяхте принудена да им давате частни уроци. Училището означава влияние отвън, дисциплина! — Тя се усмихна снизходително на Мери. — Ние знаем, че правите най-доброто за тях, скъпа лейди Блейк, но никой не може да очаква, че една млада жена, незакриляна от съпруг, може да се надява, че ще покаже правилния път на момчетата.
Мередит притисна кърпичката до очите си.
— Моят скъп съпруг беше като скала, която ме пазеше — обясни задавено тя. — Образец за момчетата! — Тя избърса носа си и примигна. — Скъпи дами, приятелки, моля да ме извините, но…
— Надявам се утре вечер да ви видим в Лавендър Хил, лейди Блейк — обади се мисис Ансби и сложи ръкавиците си. — Чай, карти и малко музика. Ще присъстват също викарият и мисис Елсбъри. Тъй като е неделя, ще играем само с жетони. Вярвам, че викарият няма да има нищо против. Да вървим, Елизабет. — Мис Ансби помилва ръката на измъчената вдовица, цъкна съчувствено с език и последва скъпата си майка.
Лейди Колиер също се сбогува, изпълнена със съчувствие, и Мери най-сетне остана сама. Със спокойна решителност тя вдигна каната с лимонада и я метна към стената. Тя се удари в ламперията и за нейно задоволство се пръсна на хиляди парченца.
— Браво! — Лорд Ръдърфорд, застанал на прага, изръкопляска одобрително. — Малката вдовица си показа зъбките! — Той затвори вратата зад себе си и се облегна на рамката, скръстил ръце под гърдите си. Без да го погледне, Мери хвърляше една по една чашите след каната.
— Непоносимо е, непоносимо! — изфуча накрая тя, скочи и закрачи нервно по стаята. — Изключителна загриженост за възпитанието на момчетата, хайде де! Скалата, която ме пазеше! Образец за децата! Господи, вече не мога да понасям това лицемерие! И те, и всички други знаят истината.
— Боя се, че не я знам, лейди Блейк. Защо не ме просветите?
Мередит изведнъж спря да крачи напред-назад и въздъхна тежко.
— Как се изложих пред вас, сър! Моля да ми простите, че ви направих свидетел на този гневен изблик.
Ръдърфорд се изсмя тихо.
— Не е нужно да се извинявате. Забравяте, че аз вече съм бил причината за подобен гневен изблик, при който показахте истинския си темперамент. Но тогава гневът ви беше насочен лично към мен. Впрочем, бих искал да чуя обяснението ви и за него.
Тя се замисли за миг, захапа палеца си и между веждите й се изписаха две дълбоки бръчки.
— Мередит — настоя лорд Ръдърфорд, — не бих искал да ставам нахален, но ще повторя: много бих искал да чуя обяснението ви.
— Защо? — избухна отново тя. — Това изобщо не ви засяга, лорд Ръдърфорд. Вие не сте от нашия край. Ако бяхте местен, нямаше да се нуждаете от обяснение.
— Знам, знам. Освен това съм само един разглезен аристократ, който ще потегли обратно към Лондон веднага щом стъпи в първата кална локва — засмя се весело той. — Толкова пъти сте ми го казвали, че се научих да повтарям думите ви без грешка. Очевидно първо трябва да ви докажа, че вашите работи са и мои.
Той се запъти към нея и очите му заблестяха. Мери побърза да се отдръпне. Големият шкаф й попречи да се отдалечи повече; а когато Ръдърфорд я последва упорито, тя се притисна в един ъгъл. Той застана пред нея и я погледна с усмивка в лицето. Тя не можа да откъсне поглед от неговия, не можа да скрие очакването, което се четеше в теменужените дълбини на очите й. Не можеше и не искаше да прогони странното усещане, което се разпространи в тялото й: то започна в стомаха, премина през бедрата и всички мускули и жили се отпуснаха и натежаха.
В продължение на един дълъг миг между двамата цареше мълчание; после усмивката му стана още по-широка.
— Ще си получите целувката, Мери Трелоуни, но след като ми разкажете, каквото искам да знам. Не ми се струва разумно да ви възнаградя за упорството.