Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Коул трябваше да се овладее, за да не се усмихне.
— Разбира се, мадам.
Той разгърна листа и го прочете внимателно.
— Нещата изглеждат наред, шерифе — каза той след малко и хвърли още един бегъл поглед. — В банката вероятно са се заблудили.
— Не! — извика Дюбоне и размаха документите си. — Аз съм придобил този имот по законен път!
— Ако това е истина, банката трябва да възстанови парите ви, сър. От бележката на мисис Хоутърн става ясно, че имотът й не е обременен с дългове. Разписката е издадена много преди вашите документи да бъдат изготвени. — Коул се отдалечи от него. — Шерифе! По всичко личи, че тук има някакво недоразумение.
Дюбоне беше позеленял от гняв.
— Този път вие и мръсният хлапак печелите! Но почакайте само! Аз, Жак Дюбоне, ще се погрижа лично синята униформа да ви струва главата!
Капитанът го погледна ледено.
— По принцип моята задача е да спасявам живот, сър — гласът му беше тих и мек като коприна. — Но в особени случаи мога да направя и изключение.
Дюбоне се разкъсваше между жаждата си за мъст и здравия разум, който му подсказваше, че моментът е неподходящ. В крайна сметка той се оттегли при файтона си.
— В понеделник сутринта ще бъда в банката, за да уредя този въпрос. След това ще имам да ви прошепна нещо, господин капитан!
Той даде знак на чернокожия си слуга, който седеше върху капрата, и двамата напуснаха мястото на поражението си.
Коул каза на шериф Бейскъмб:
— Ако мисис Хоутърн е съгласна, ще представя следващата седмица разписката в банката и ще изискам експертиза. А колкото до момчето, шерифе, моля ви да разберете, че той искаше само да защити тази дама. Не е имал нищо лошо предвид.
Шерифът се почеса по тила.
— Ами, не знам със сигурност…
— Добре! — Коул взе решение вместо него. — Момчето работи под мое наблюдение в лазарета, ако искате по-късно да го разпитате.
Шерифът отстъпи с неудоволствие.
— Е, хубаво. Но за в бъдеще внимавай с пищова, момче! — Той се ухили на Коул и на мисис Хоутърн. — Ще се погрижа за тази работа. Ще видим какво се крие зад всичко това. Следващия път няма да се оставя този Дюбоне да ме разкарва напразно дотук! Желая ви приятен ден!
Когато шерифът си отиде, мисис Хоутърн каза на Коул:
— Можете да вземете разписката, сър, но ще ви помоля да ми напишете удостоверение, че я задържате.
— Разбира се, мадам. Ще ви уведомя впоследствие по възможно най-бързия начин. А теб — той се беше извърнал към Ал, — ще те заведа сега вкъщи, преди да си сторил още някоя беля.
— Вие май си мислите, че сте моят ангел хранител! Ще се оправя и сам — постави го Алена на място. — По-добре стойте настрана от нашето семейство!
— Това не е твоя работа! Във всеки случай ще стигна преди теб и ще кажа на близките ти, че не ти се е случило нищо лошо.
С тези думи Коул яхна коня и си тръгна. Алена гледаше след него, докато той се изгуби от погледа й. Мисис Хоутърн я изтръгна от мислите й.
— Ела с мен вътре, детето ми. Ще пием по чаша чай, преди да си вървиш. Рядко ми идват толкоз мили гости. Между другото, как се казваш?
— Ал.
— Просто Ал, нищо повече? — попита възрастната дама и сбърчи чело.
— Останалото не е важно.
— Зависи от гледната точка, дете.
— Е, да, но засега ме наричайте Ал.
— Добре, Ал — каза тя, като наблегна по странен начин на името, и го погледна изпитателно. — Но я ми кажи защо всъщност дойде? Полският път завършва тук, значи си искал да дойдеш именно при мен.
— Вярно е — призна Алена. Тя разказа накратко на възрастната дама какво се беше случило и я последва в къщата. В салона приседна внимателно на ръба на един стол.
— На колко си години? — попита мисис Хоутърн, докато наливаше чая.
— Достатъчно съм голям, за да разбирам някои неща, а за останалото се досещам — отвърна Алена неприязнено. Тя разсеяно бъркаше чая в чашата. Изпитателният поглед на мисис Хоутърн я смущаваше.
— Имам чувството, че се опитваш да ме занасяш, дете.
Алена преглътна с мъка. Накрая успя да попита с престорена невинност:
— Какво искате да кажете с това, мадам?
— Я си погледни дрехите! Защо се разхождаш с тази маскировка и се преобличаш като момче?
Алена понечи да отговори, но в този миг схвана какво беше казала мисис Хоутърн. Остана като ударена от гръм. Неспособна да мисли ясно, тя седеше вцепенена. Възрастната дама само се усмихна и отпи от чая си.
— Не се опитвай да ме лъжеш. Преди да се омъжа, бях учителка в девическо училище. Там никой не можеше да ме поднася дълго време.
Тя отново отпи от чая си и кимна.
— Ти играеш ролята си добре, дори много добре. Голямото количество мръсотия по теб вероятно е заблудило мнозина. — Леко отвратена, тя сбърчи нос. — Но в походката ти и изобщо в поведението ти има нещо меко, момичешко. Един мъж не би седнал така предпазливо с мръсните си дрехи на стола и не би държал толкова внимателно чупливата чаена чаша. Е… — тя се приведе напред, в очите й се четеше изпълнено с очакване любопитство, — разкажи ми сега всичко по ред!