Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Изабела не можа да види какво ставаше там и дали Розамунда получи желаните сведения, защото двамата противници пришпориха конете си. Изпод могъщите копита хвърчеше пясък. Пъхтенето на галопиращите коне се смесваше с шумното дишане на двамата рицари. Мъжете се сблъскаха точно пред почетната ложа. Докато рицарят Хайнрих умело избягна копието на своя противник, като изви горната част на тялото си настрана, той не съумя да уцели с копието си гърдите на Гундрам. Чу се трясък, Гундрам се олюля, но се задържа на седлото. Високата облегалка на седлото му осигуряваше опора.
Двамата спряха конете си, обърнаха и отново застанаха един срещу друг. Изабела скочи. Очите й търсеха Розамунда. Компаньонката й разговаряше оживено с Винфрид. Като видя, че възрастният мъж поклати отрицателно глава, Изабела усети как в гърдите й се надигна дива паника. Нещо не беше наред!
Гундрам и Хайнрих препуснаха за втория сблъсък. Този път Гундрам улучи с копието си рамото на Хайнрих. Рицарят политна назад и се хвана здраво за предната част на седлото, за да не падне в праха. Копието му изхвърча напред и улучи Гундрам в главата. Рицарят падна тежко върху шията на коня си и за момент животното коленичи. Без да чака заповед, жребецът се изправи с гневно цвилене.
Бодо дотича да помогне на господаря си, но Гундрам го прогони с яден жест. Отвори наличника си и шумно пое въздух. Острите метални ръбове на бронята се врязваха в плътта му, тежкият, обшит с метални плочки щит теглеше лявата му ръка към земята. Дробовете му се пръскаха, дишаше шумно, със свистене. С последни сили стисна копието. Третото нападение трябваше да реши двубоя! Нямаше да има сили за четвърта атака. Макар че рицарският кодекс на честта изискваше на само сила и смелост, но и почтеност спрямо противника, този път наградата бе твърде висока. Трябваше да улучи Хайнрих в шията! Гундрам бе наясно, че ще убие противника си, но това не го спря. Беше на крачка от целта на живота си: искаше власт и можеше да я получи само чрез Изабела! Не за първи път вървеше през трупове, за да осъществи честолюбивите си цели.
За трети път рицарите, сведоха копия и пришпориха мокрите си от пот коне. Хайнрих държеше щита си пред гърдите и рамото, защото очакваше нападението именно там. Щитът не защитаваше обаче шията му!
Гундрам го видя в мига, когато се приближиха на едно копие разстояние. Вдигна съвсем леко върха на копието и улучи право в ремъка на шлема. Хайнрих нададе глух вик и се свлече от седлото. Падна тежко в пясъка и публиката извика възбудено. Хайнрих направи няколко конвулсивни движения и застина. Пажът и помощниците му изтичаха да го вдигнат, но като свалиха шлема и видяха мъртвия рицар, на лицата им се изписа ужас. Най-близките зрители се прекръстиха.
Зрителите бяха наскачали и говореха един през друг. Изабела скри лице в ръцете си. Не, господ не можеше да допусне такава несправедливост! Не беше редно един рицар да загуби живота си заради нея. Естествено всички бяха обещали да дадат живота си за нея, но клетвата беше едно, а смъртта пред очите й — съвсем друго!
Тя се обърна отчаяно към Розамунда, която тичаше към ложата и едва си пробиваше път през зрителите.
— Няма рицар Михаел от Драхенфелз! — извика задъхано тя. — Винфрид твърди, че не му е известен рицар с това име.
— Не разбирам… Той беше тук, представи ни се… Ти беше свидетелка, нали?
Розамунда кимна.
— Да, обаче…
Изабела я сграбчи за раменете и я раздруса грубо.
— Говори най-сетне!
— Винфрид каза, че за състезанието на певците не се е записал рицар на име Михаел от Драхенфелз. Каза, че такъв човек изобщо не съществува!
— Как така не съществува? Да не би да съм го сънувала?
Розамунда сведе глава, за да избегне пронизващия поглед на господарката си.
— Не, Ваше височество, това означава…
— Ако продължаваш да пелтечиш, ще те набия!
— Вижте, Изабела, може би мъжът, който ви се е представил за рицаря Михаел, е бил измамник или…
— Не беше измамник! Никой необразован хлапак не може да изпълни такава песен! Маниерите му бяха на благородник и със сигурност беше рицар! Права ли съм? — попита тя, гледайки втренчено уплашеното момиче.
— А може би той… не е бил човек! — Розамунда издиша шумно, най-сетне бе казала, каквото мислеше.
— Как така не е бил човек?
— Ами бил е… вашият ангел закрилник, видение, призрак!
Розамунда бързо отстъпи две крачки назад, защото очакваше плесница, но Изабела беше забравила гнева си.
— Видение? Измама? — Тя докосна нервно устните си. — Но той… той ме… — Спомни си нежния натиск на устните му, топлия полъх на дъха му, сладостната влага на езика. Още веднъж си припомни силните тръпки по тялото си, пърхането на пеперудени крилца в корема си. Всичко беше толкова истинско! Не беше възможно да е било плод на въображението й!