Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Тя сви рамене замислено.
— Зная, че не са те хранили през цялото време. Успях да се сприятеля с един от пазачите — тя хапеше устни. — Защо Майкъл се държи по този начин с тебе, Абърнати? Защо е толкова жесток? Още ли продължава да те мрази толкова много?
Абърнати спря да дъвче, преглътна и отпусна в ръка остатъка от сандвича си. Изобщо не му беше до ядене и нямаше да може да хапне нищо, ако не беше толкова прегладнял. Клетката му вонеше на болни животни и изпражнения и стените й бяха потъмнели от плесен.
— Много е просто. Той иска от мене нещо, което аз не мога да направя — Абърнати реши, че може вече да й каже истината. — Той иска да ми отнеме медальона, който нося. Но не може да го вземе от мене насила. Трябва аз доброволно да му го дам. Затова ме е затворил тук долу, докато се съглася и му го дам — той махна с лапа една сламка от муцуната си. — Но медальонът не е негов; той не е мой дори. Просто ми беше даден и аз трябва да го върна на притежателя му.
За първи път от много време насам той се замисли за Негово Величество и за проблемите, пред които можеше да бъде изправен в Отвъдната земя без този медальон, който го закриляше. Въздъхна и отново започна да се храни.
Елизабет го наблюдаваше известно време, след което бавно поклати глава.
— Днес говорих с Нита Коул за тебе. Ние с нея отново се сприятелихме. Тя всичко обясни за Томи Самюълсън и се извини. Затова и й разказах за тебе, защото ние си казваме всичко, но го държим в пълна тайна. Поне в повечето случаи. Дали сме си клетва да не казваме нищо на никого, защото в противен случай ще ни сполетят нещастия цели седем години и ще се омъжим за човек като Тед Ръсел за цял живот! Тя, разбира се, не ми повярва, че наистина съществуваш, но аз я убедих, че си истински и ние трябва да ти помогнем. И тя каза, че ще помисли за това, и аз също обещах да помисля.
Елизабет млъкна за малко.
— Трябва някак си да те измъкнем от тук, Абърнати. Абърнати налапа и последния сандвич и категорично тръсна глава.
— Не, Елизабет, не! Твърде е опасно за теб да продължиш да правиш опити да ми помагаш. Ако Майкъл разбере…
— Зная, зная това — прекъсна го тя. — Но не мога да стоя и да ти нося тук храна крадешком. Майкъл ще разбере, че ти не гладуваш и че някой те храни. А и как ще се измъкнеш оттук, ако аз не ти помогна?
Абърнати тежко въздъхна.
— Все ще намеря някакъв начин — настояваше той непреклонно.
— Не, няма да намериш — заяви Елизабет, също тъй непреклонно. — Ще си останеш тук, в тази клетка завинаги!
Внезапно някъде долу от коридора се раздаде лай зад една затворена врата. Абърнати и Елизабет се обърнаха в тази посока и застинаха като неподвижни статуи. Лаят продължи само няколко секунди и стихна.
— Това наистина са кучета — промълви Абърнати след малко. — Майкъл ги е затворил тук, бедничките. Направо не ми се ще и да си помисля защо. Понякога ги чувам да вият, сякаш викат за помощ. Дори мога да разбера по нещо от езика им…
Той млъкна разстроен. След това веднага се обърна към момичето.
— Трябва да стоиш настрана от всичко това, Елизабет. Майкъл Ард Ри е опасен човек. Той сурово ще те накаже, ако разбере какво вършиш, дори и само ако те заподозре. Няма да го спре изобщо това, че си малко момиченце. Способен е да ти причини голямо зло, а и на баща ти също.
В очите на Елизабет веднага премина сянка на тревога, когато той спомена за заплахата, която може да грози баща й. Стана му неприятно, че е споменал нещо подобно, но беше длъжен да не й позволи да рискува повече. Много добре знаеше на какво е способен Майкъл Ард Ри.
Елизабет продължително го изгледа.
— Защо се опитваш да ме изплашиш, Абърнати? — попита го тя ненадейно, сякаш беше прочела мислите му. — Нали това се опитваш да направиш — да ме изплашиш?
Тя направо заяви това не като въпрос, а като неопровержимо твърдение.
— Да, Елизабет, така е — веднага й отвърна Абърнати. — И ти имаш основание да бъдеш уплашена. Това съвсем не е игра за деца!
— А само за кучета и магьосници, предполагам! — ядосано му отвърна тя.
— Елизабет…
— Не се опитвай да ми се оправдаваш! — в погледа й се четеше обида. — Аз не съм дете, Абърнати! Не бива да се отнасяш с мене по този начин!
— Опитвах се само да ти изтъкна някои неща, които трябва да знаеш. Според мен ти трябва да…