Магьосникът Куестър Тюс

— Ох, горкичкият — промълви Куестър Тюс. Раненият трол се бе втурнал право към Риндуеър.

— Абърнати!

Писарят повдигна глава от сламеника, на който бе полегнал, и се взря в почти пълния мрак насреща си.

— Елизабет?

Момиченцето се появи от мрака на една ниша в отсрещната стена, като се плъзна през процеп в камъка, какъвто нямаше там само преди минута — Абърнати беше готов да се закълне в това. Тя прекоси коридора на тъмницата на пръсти и залепи лице за решетките на клетката му. Абърнати, който не можеше да се изправи на крака в тясното пространство, в което беше затворен, пропълзя на четири крака, за да я посрещне. Едва успя да различи кръглото й личице с луничките по носа й.

— Извинявай, че не можах да дойда по-рано — промълви тя, като предпазливо се огледа наляво и надясно. — Не можех да рискувам. Не биваше да допусна баща ми или Майкъл да разберат, че се интересувам от тебе, защото това щеше да събуди подозренията им. Даже ми се струва, че Майкъл вече ме подозира.

Абърнати кимна с глава. Той й беше благодарен, че въобще е дошла.

— Как успя да се промъкнеш тук, Елизабет?

— През един таен проход! — усмихна се тя. — Ето тук! — тя посочи процепа в стената зад гърба си, през който се забелязваше ивица бледа светлина. — Открих го преди много месеци, когато разузнавах какво има в замъка. Съмнявам се, дали някой знае изобщо за съществуването му. Излиза чак под южната стена — тя малко се подвоуми. — Отпърво не знаех как да стигна при теб. Нямах представа къде може да бъдеш. Едва този следобед узнах.

— Този следобед ли? Значи сега е вечер, така ли? — попита Абърнати. Той беше загубил всяка представа за времето.

— Да. Почти време за лягане, тъй че трябва да побързам. Ето, донесла съм ти нещо за ядене.

Едва сега той видя, че носи книжна кесия. Тя бръкна в кесията и извади оттам няколко сандвича, пресни зеленчуци и плодове, кесийка пържени картофки и малък термос със студено мляко.

— Елизабет! — възкликна Абърнати, изпълнен с благодарност.

Тя му подаде всичко това, а той го скри под сламеника — с изключение на един сандвич, който веднага налапа, прегладнял. Не беше получавал нищо за ядене, освен кучешка храна и малко водица от три дена насам, всъщност откакто беше затворен тук. Бяха го заключили в подземията на Гроум Уайт, забравен от всички, като се изключат периодичните визити от страна на неговите необщителни пазачи, които го посещаваха да проверят дали е все още там, или да му поднесат полагаемата дажба. През цялото време не беше зървал дори и лъч слънчева светлина. Не беше виждал също и Майкъл Ард Ри.

— Как си, Абърнати? — попита го Елизабет, докато той дъвчеше. — Добре ли си? Нали не са ти причинили нищо лошо?

Той само поклати глава и продължи да дъвче. Шунка и сирене — едно от любимите му ястия.

— Поговорих с баща си за тебе — осмели се да каже тя подир малко и веднага добави: — Разбира се, нищо не съм му споменала за отношенията помежду ни. Казах му само, че съм те видяла наоколо и че Майкъл изглежда те мрази, което ме безпокои. Споделих, че не съм съгласна с неговото отношение към теб. Той също се съгласи, но каза, че нищо не може да направи. Посъветва ме да не се занимавам с бездомни кучета, защото зная какъв е Майкъл. А аз му отвърнах, че човек не винаги може да остане безучастен.