Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Да вървим — веднага реши той и я поведе южно по улицата. Булевард Лас Вегас, гласеше табелката. Той се опитваше да си спомни нещо за Лас Вегас, което би могло да му подскаже какво да прави, но нищо не му идваше наум. Беше идвал тук само веднъж-два пъти в живота си за по няколко дни и то по работа. Беше посетил няколко казина, но не можеше да си ги спомни.
Стигнаха до пресечката на булевард Лас Вегас и улица Фламинго. От ляво беше дворецът на Цезаря, Фламингото — от дясно. Той бързо прекоси улицата заедно с Уилоу, като си проправи път през тълпа от хора, отиващи в противоположната посока.
— Къде така, сладурче? — обърна се един и подсвирна.
— Да не си от Смарагдовия град? — попита друг. Чудничко, каза си Бен на ума. Само това ми трябваше. Той продължи бързо да води Уилоу след себе си, без да обръща внимание на подвикванията и те стихнаха зад гърба им. Беше ядосан от обрата на работите и си каза, че все пак е дошъл тук с определена цел, а не за да кръстосва улиците до безкрайност. Той хвърли поглед към двата големи хотела от двете страни на булеварда, южно от кръстовището. Дюните и Боли. Твърде големи са, каза си той. Много хора, много движение, много… всичко много.
— Къде ти е цирка, кукличке? — чу той да подвиква някой.
— Бен — промълви Уилоу напрегната и още повече се притисна до него.
Куестър, Куестър! Какви успя да ги забъркаш! Бен тръгна още по-бързо, като засланяше Уилоу, колкото можеше, като я премести от вътрешната страна на улицата и побърза да я преведе през тълпата от хора, които влизаха и излизаха през входа на хотела на Боли. Пред тях се издигнаха Шангри-Ла, после Аладин и Тропикана. Трябваше да избере все някой от тях, каза си той ядосано. Все някъде трябваше да прекарат нощта — да се ориентират и да решат къде да тръгнат да търсят Абърнати. А може дори да е по-добре наистина да се спре на някой от големите хотели. Там може да не ги забележат чак толкова, може да се смесят по-лесно с останалите ексцентрични типове…
Той дръпна Уилоу най-категорично и се отправи заедно с нея към входа на Шангри-Ла.
Фоайето беше претъпкано. Казиното отвъд беше също претъпкано. Навсякъде кръжаха хора, чуваха се шум на карти и зарове, на колела на рулетки и подвиквания на едноръки мошеници, които преливаха в развълнуваните възгласи на играчите. Бен преведе Уилоу през всичко това, без да обръща внимание на погледите, които ги съпровождаха, и се насочи право към регистратурата.
— Резервация за… — той се поколеба. — Бенет, моля. Майлс Бенет.
Чиновникът вдигна поглед механично, после свали очи и отново вдигна поглед, щом забеляза Уилоу, след което кимна и каза:
— Да, сър, господин Бенет.
Уилоу се притесни във връзка с името и каза:
— Бен, не разбирам…
— Шшшт — тихо я предупреди той.
Чиновникът прегледа списъка с резервациите и отново вдигна глава:
— Съжалявам, господине, но нямаме резервация за вас. Бен целият се напрегна.
— Така ли? А може би ще я откриете под името Фишър. Госпожица Каролайн Фишър? Самостоятелен апартамент?
Той си пое дълбоко дъх, докато чиновникът от регистрацията отново наведе глава, за да погледне в списъка. Резултатът, естествено, беше същият.
— Съжалявам, господин Бенет, не мога да открия никаква резервация и на името на госпожица Фишър.
Той се усмихна извинително на Уилоу и много дълго не успя да откъсне очи от нея.
Бен се наежи, правейки се, че е много ядосан.
— Но ние сме направили тази резервация още преди месеци! — той надигна глас достатъчно, за да привлече внимание. Неколцина хора наоколо се позаслушаха и започнаха да се струпват наоколо, за да видят какво става.
— Възможно ли е да не сте записали резервацията? Та ние я потвърдихме само преди седмица, за бога! Дошли сме на лов, който ще започне в пет сутринта и аз не мога да си губя времето с всичко това!
— Да, разбирам, сър — каза служителят, който разбираше само това, че е станало нещо нередно, за което той няма никаква вина.
Бен измъкна пачката банкноти, които Куестър му беше дал, и започна да ги премята в пръстите си разсеяно.
— Е, багажът ни ще бъде докаран тук от летището всеки момент, тъй че няма смисъл от пререкания по този въпрос. Моля да ни уредите, каквото можете, а аз ще поговоря с управителя по-късно.
Служителят кимна, погледна отново в списъка с резервациите, после отново провери заявките в компютъра и накрая каза:
— Извинете ме за момент, господин Бенет.
Той излезе, а Бен, Уилоу и малката група от хора, които се бяха скупчили наоколо им, останаха да чакат. Върна се бързо, с още един човек подире си. Това сигурно е някой по-високостоящ, надяваше се Бен.
И не остана разочарован.