Магьосникът Куестър Тюс

— Струва ми се, че нямам какво друго да кажа — приключи той разговора.

Тогава Уилоу отиде право при него с израз на такава решителност, която не оставяше никакво съмнение.

— И аз идвам с теб, Бен.

— О, не — веднага поклати глава Бен. — Това ще бъде твърде опасно. Аз може да не успея да се върна, Уилоу, мога да остана завинаги там. И същото да се случи и с тебе.

— Тъкмо затова и трябва да дойда, Бен. Не мога да рискувам да се разделя с теб завинаги. Каквото има да става с теб, ще стане и с мен. Ние сме едно цяло, Бен. Това е било предсказано още от сплетените листи в градината на моето зачатие. Дори и Земната майка знае това — и тя взе ръката му в своята. — Спомняш ли си нейното предупреждение към теб? Помниш ли какво ти бе казала тя? — Уилоу изчака, докато той кимна в знак на потвърждение. Напълно беше забравил за Земната майка — това странно създание от първични елементи, което им бе помогнало, когато търсеха черния еднорог. Уилоу още по-силно притисна ръката му. — Ти трябва винаги да ме закриляш — ето какво ти е казала тя. Но, Бен, аз също трябва да те закрилям. Трябва да те закрилям, защото в противен случай любовта ми към теб би била безсмислена. По никакъв начин не можеш да ме разубедиш — аз ще тръгна с теб.

Той я погледна и в този момент изпита такава огромна любов към нея, че сам едва можеше да повярва. Тя бе станала неразделна част от него самия. Това се бе случило постепенно, почти без да го съзнава — те бяха станали дълбоко свързани, чувствата и емоциите им — неразделни, животите им — слети в едно. Той осъзна с пределна яснота тази истина и изпита прехлас, че нещо подобно въобще бе възможно.

— Уилоу, аз…

— Не, Бен — тя сложи пръст на устните му и вдигна прелестното си, съвършено лице да го целуне. — Решено е.

Бен отвърна на целувката й и я прегърна. Да, сигурно наистина е решено.

Той сметна, че трябва да тръгнат веднага.

Поиска от Куестър да използва магия, за да ги облече и двамата в спортни екипи и маратонки и да даде на Уилоу кожена лента, за да превърже косите си, както и слънчеви очила, за да скриват стъписващите й очи. Относно зелената й кожа не можеше нищо да се направи. Той не смееше да рискува и да накара Куестър да опита магията си, за да я промени. Просто щеше да се наложи да измислят някаква версия при евентуални въпроси. Накара също магьосника да им направи по своя магически начин малко джобни пари, за да може да посреща нуждите си, докато търси Абърнати. Все пак се надяваше да не се наложи да ги използва. Надяваше се да намери изчезналия писар и медальона си незабавно. Но все пак, едва ли щеше да има чак такъв късмет. Поне досега шансът не беше на негова страна.

Куестър се справи превъзходно със задачата да ги екипира в точно каквито трябва спортни екипи и маратонки. Парите също бяха изготвени така, както трябва, приличаха съвсем на истински. Добре, че му бе показал някои образци по-рано, помисли си Бен. Той хвърли един поглед на парите и ги напъха в джоба си.

— Куестър, добре е също да направиш заклинание над Уилоу, тъй че да може да говори английски, когато пристигнем — добави Бен.