Магьосникът Куестър Тюс

Филип и Сот спряха да хълцат и да треперят, колкото да хвърлят един поглед към мрачната, пуста околност и да се спогледат. Очите им се бяха разширили от страх.

— Мили и любезни Куестър Тюс! — каза Филип.

— Велики магьоснико! — възкликна Сот.

— Ние ще останем с теб!

— Ние искаме да ти помогнем!

— Моля те, нека останем?

— Моля те?

Куестър Тюс погледна надолу към тях с нескривана подозрителност. Гномите го молеха да ги придружат, само защото се страхуваха да останат сами при настъпването на нощта при положение, че Черньото беше все още на свобода. Той изпита известно колебание, но накрая сви рамене. Е, какво друго, в края на краищата, можеше да се очаква от едни чупка гноми?

— Само внимавайте да не ми се пречкате, когато се натъкнем на троловете с бутилката.

Гномите направо се надпреварваха да го уверяват с всички сили, че ще бъде точно така. Куестър не можа да сдържи усмивката си. В този случай той беше съвсем сигурен, че те говорят истината.

И тъй, потеглиха, въпреки лошото време. Буниън тръгна напред, за да се опита да налучка някаква вярна следа от троловете, а Куестър и останалите вървяха подире му по-бавно. Куестър яздеше стария си кон, оставил Парснип и гномите да го следват пеша; Парснип водеше за поводите Юрисдикция, коня на Уилоу и товарните добичета. Продължаваше неотклонно да вали и дъждовната завеса, заедно с мъглата, обгръщаше земята в прокъсан мрак. Започна да се здрачава и да наближава вечерта, но от троловете все още нямаше и следа.

Буниън се върна по здрач и дружинката си опъна стан посред мокра кипарисова горичка, разположена край една река, чиито придошли води бавно и монотонно шумяха. Под огромните, увиснали клони беше относително сухо и Куестър дори успя да стъкне малък, игрив огън, използвайки магия. Парснип сготви вкусна вечеря, която те бързо излапаха. Насърчен от този първоначален успех, Куестър изпробва магическите си способности отново, за да се появят одеяла и възглавници. Трябваше просто да се задоволи с това, но той реши да опита още едно заклинание, което трябваше да предизвика появата на затворен, затоплен подслон, в който да има баня. Усилието му претърпя пълен провал. Едно от дърветата направо се срути и дъждът угаси огъня, а цялата компания остана без заслон. Бяха принудени да се преместят по-навътре сред дърветата, опитвайки се да спасят, каквото могат от вече мокрите одеяла и възглавници и така приключи всичко.