Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Уилоу приближи до него и го прегърна през кръста с нежните си ръце. Щеше му се още веднъж да я попита, дали е сигурна, че трябва да тръгне с него, но не го направи. Нямаше повече смисъл от подобен въпрос.
— Готови сме, Куестър — заяви той. Огледа се колебливо към мрака и влагата, които ги обгръщаха от всички страни, към сивотата и мъглата. Хвърли поглед отвъд пресъхналото корито към ливадите, хълмовете и горите. Искаше му се да можеше да ги види облени в слънчева светлина и в пъстри цветове. Искаше му се да ги запомни завинаги. Плашеше го мисълта, че може би няма да ги види отново.
Куестър Тюс накара всички останали да отидат зад него, до ствола на цикорията. Коболдите стояха със своите злокобни усмивки, гномите надаваха вопли, сякаш отново се готвеха да ги бесят. Куестър надигна назад ръкавите на робата си и вдигна ръце.
— Много да внимаваш — тихо предупреди Бен и стисна здраво Уилоу за ръка.
Магьосникът кимна.
— Всичко добро, Ваше Величество.
Той започна да нарежда своето заклинание, магическите думи се нижеха като поток безсмислено многословие. Последваха определени жестове, появи се сребристият прашец и светлина. Дъждът и мракът отстъпиха, а с тях коболдите и гномите, след което и самият Куестър Тюс. Бен и Уилоу останаха сами, сгушени плътно един до друг.
— Обичам те, Бен — чу той да казва силфидата. Подир туй всичко изчезна във взрив от светлина и те силно стиснаха очи, ослепени от нейния блясък.
Започнаха да се носят бавно и дълго, без определена посока и цел, както понякога се чувства човек в полусън, преди да се пробуди напълно. След това светлината стана по-слаба, те престанаха да се носят и светът наоколо им отново доби ясни очертания.
Озоваха се на един уличен ъгъл в някакъв град, изпълнен с шум на коли и хора. Уилоу се бе притиснала до Бен, заровила лице в рамото му, явно уплашена. Бен бързо се огледа. И той самият беше стъписан от внезапно надигналия се шум наоколо им.
Боже господи, каква горещина! Сякаш е средата на лятото, а не есен! Та това е невъзможно…
— Господи, боже! — възкликна той.
Веднага разбра точно къде се намира. При всякакви обстоятелства щеше да разпознае това място. Озовал се беше направо в центъра на Лас Вегас.
ЗАМЪКЪТ И КЛЕТКАТА
Куестър Тюс остана замислено загледан в празното място, където само преди секунди бяха стояли Бен Холидей и Уилоу, след което доволно потри ръце и каза:
— Е, вярвам, че са успели да пристигнат успешно.
Буниън и Парснип дойдоха по-близо, взряха се в празното пространство и просъскаха в знак, че и те така мислят. Зъбите им се оголиха и жълтите им очи примигваха като сигнални лампи.
— Велики кралю — започна да вие Филип някъде от мрака зад тях.
— Могъщи кралю — зави и Сот.
— Хайде, хайде! Негово Величество е жив и здрав — увери ги Куестър, като за миг и сам се запита дали правилно си е спомнил думите и жестикулациите на заклинанието, отнасящо се до точността на мястото, където трябваше да ги пренесе. Да, сигурен беше, че е успял. Поне колкото може да бъде сигурен.
— Трябва да насочим всичките си усилия към тукашните проблеми — каза той, преди всичко на себе си. — Хммм. Я да видим сега.
Той поизпъна тяло под робата си, поглади брадичка и се взря в мрака. Продължаваше да вали проливен дъжд и капчиците падаха в локвите и вадите, които се кръстосваха из цялата околност, докъдето му поглед стигаше. Облаците бяха надвиснали ниско над хоризонта и сякаш все повече се смрачаваше. Мъглата, обгръщаща долината от сутринта, ставаше все по-гъста.
Куестър се навъси. Най-разумно бе да се връщат в Сребърния дворец на минутата и да забравят за всякакво преследване на онзи проклет демон.
От друга страна, в Сребърния дворец нямаше нищо толкова спешно, че да не може да се отложи с поне няколко дни — а и беше обещал на Негово Величество, че ще направи всичко възможно, за да си върне бутилката. Колкото и да не му се искаше да мисли за това, той се чувстваше до известна степен виновен, задето тази бутилка се бе озовала в Отвъдната земя. Ето защо трябваше да направи всичко възможно, за да оправи тази работа — особено след като Негово Величество му бе оказал такова голямо доверие.
— Ще трябва да продължим да търсим демона — заяви той. — Буниън, Парснип? Съгласни ли сте да преследваме Черньото още малко?
Коболдите се спогледаха и просъскаха в знак на съгласие.
— Чудесно! — Куестър се обърна към чупка гномите. — Ако бях на мястото на Негово Величество, нямаше да постъпя така благородно с вас, Филип и Сот. Но така или иначе, всичко ви беше простено, тъй че можете да си вървите.