Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Благодаря, генерале — тихо каза той.
— Благодарете на семейството ми и гордата му история на потомствени военни — хладно отвърна Рамик. — Родителите ми набиха в главата ми понятията за дълг и лоялност — той сведе поглед към масата и понечи да събере информационните си чипове. — Смятате ли, че Новата република ще приеме предложение за среща?
— Много скоро ще разберем — отвърна адмиралът. — В момента полковник Вермел трябва да приближава системата Моришим.
— Да — измърмори Рамик и тръгна към вратата, спря и се обърна: — Сигурен ли сте, че има намесени пиратски шайки?
— Няма съмнение — увери го Пелаеон. — Доколкото успях да разбера, наели са ги да атакуват кораби на Новата република. За пиратите е плячката, за Империята — объркване и ужас в Новата република. А партньорите в сянка, знаейки кои доставки ще бъдат атакувани, удрят големи печалби на стоковите и фондовите борси.
Рамик сви рамене:
— Без това в края другото си е обикновена пиратска дейност.
— Може би — съгласи се адмиралът. — Решенията, кои доставки да бъдат атакувани, идват от партньорите в сянка, не от висшето командване или от имперското разузнаване. Освен това има сериозни данни, че законсервираните агенти, които върховният адмирал Траун е внедрил сред бунтовниците, се прехвърлят, за да осигурят екипажи за шайките.
— Стига тези тъй наречени законсервирани агенти наистина да съществуват — отбеляза Рамик. — Аз лично никога не съм бил убеден в това.
— Ако войниците не са от законсервираните агенти, тогава конспираторите ги взимат от другаде — каза Пелаеон. — А няма откъде, освен да ги отклоняват от редовната войска.
От лицето на старшия генерал лъхна студенина.
— Потвърди ли се това, лично ще помогна да бъдат наказани виновниците. И бездруго нямаме достатъчно войници и екипажи — той леко присви очи. — Кои от нас подозирате във връзки с лорд Граемон?
— Само генерал Кайте реагира на влизането му — отговори Пелаеон. — Ако имаме късмет, току-виж да се паникьоса и да отведе хората, които го следят, при някои от другите замесени.
— Кайте няма да се паникьоса — каза Рамик. — Но може да реши да ги предупреди.
— И това би ми свършило работа — отвърна Пелаеон. — А сега моля за извинение, трябва да прекарам няколко минути с лорд Граемон.
— Моля, сър — Рамик се вгледа изпитателно в лицето на Пелаеон. — Но ви съветвам да внимавате. В средата на всяка паяжина има нещо гадно… и онова, което се намира в средата на тази, може да реши, че на Империята не й е нужен върховен командващ флотата, който предлага споразумение.
— Да — тихо каза адмиралът. — Минавала ми е и тази мисъл.
Тайната врата се отвори и Тирс влезе в кабинета.
— Е? — попита Дизра. — Свърза ли се с Дория?
— Да, най-накрая — кимна майорът. — Докладва, че мисията е била rope-долу успешна.
— Горе-долу?
Бившият гвардеец сви рамене.
— Според него от мига, в който е излязъл от хиперпространството, е действал пълният спектър на радиозаглушаване, но пък не е изключено част от сигнала на полковник Вермел да е бил изтекъл, преди да са изтеглили корветата му на борда.
— Това е небрежност — процеди през зъби Дизра.
— Тази забележка вече му бе направена от нашия върховен адмирал — каза Тирс. — Някаква яхта и няколко изтребителя се оказали на пътя на корветата, когато е излязла от хиперпространството.
Мофът изсумтя.
— От опит зная, изтребителите не се „оказват“ тук или там.
— Съгласен съм — отвърна бившият гвардеец. — Предполагам, че са спирали влизащите кораби и са отишли да видят какво става. Вероятно са използвали стария шпионски център, който оставихме там, въпреки че нямам представа, как са го открили.
— Дория има ли понятие, каква част от съобщението на Вермел е минала през заглушаването?
— Няколко думи в най-лошия случай — отговори Тирс. — Но е малко вероятно изтребителите и яхтата да са имали необходимата апаратура, за да ги запишат.
— Да — съгласи се Дизра. — А и да са имали апаратура, няколко думи няма да привлекат ничие внимание.
— Особено като се има предвид колко много други проблеми им се стоварват на главите — добави Тирс.
— Да — отвърна мофът. — Какво нареди на Дория да прави с кораба и екипажа?
— В момента пътува насам. По пътя ще направи бърз разпит. Едва ли по-голямата част от екипажа има някаква представа за задачата на Вермел. Можем да ги върнем на служба, намеквайки, че полковникът е възнамерявал да извърши предателство. А самият Вермел… — Тирс сви рамене. — За момента да го затворим някъде. По-късно можем да извлечем някаква полза от него.
— Звучи разумно — съгласи се Дизра. — Някакви новини от Тразен и другите?