Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Ще видите — продължи да върви Амеротке.
Когато пристигнаха в Къщата на книгите, библиотекарят определено не бе доволен да види Амеротке. Въпреки това съдията го отведе в една от стаите за четене и го настани на пейка под прозореца.
— Не ми е нужно да виждам никакви ръкописи — започна Амеротке. — Искам да ви задам няколко въпроса. Една храмова девойка, хесетката Хутепа, бе отровена снощи; сигурно сте чули?
Библиотекарят кимна.
— Знам, че е идвала тук — продължи Амеротке. — Искала е да види конкретни архиви или записки, така ли е?
Библиотекарят облиза пресъхналите си устни и се загледа зад Амеротке. Надиф стоеше на вратата, а до него се бе присвил Шуфой. Дребосъкът вече изтрезняваше и започваше да разбира какво е станало и колко е загрижен господарят му за този случай. Беше чул и предупрежденията на Минакт и твърдо бе решил, щом веднъж се върнат в къщата на Амеротке, да провери всичко, за да се увери, че няма някаква опасност, която да го застрашава.
— Хутепа — каза Амеротке, — вие я познавахте, нали?
— Запознах се с нея тук — отговори библиотекарят. — Миловидна и приятна девойка… Искам да ви кажа, че всъщност тя нямаше право да бъде тук, Къщата на книгите е предназначена за учени.
Дори само бързото движение на очите му и нервните му жестове бяха достатъчни, за да събудят подозрението на Амеротке. Той внимателно изучаваше библиотекаря: развратник, помисли си, и се учуди дали Хутепа не е купила вниманието му със своето благоволение.
— Вие сте надзорник на книгите, нали? — Амеротке се приближи толкова близо до него, че можеше да подуши лекия зехтинов аромат на библиотекаря. — Зададох ви въпрос, господине. Не искам да водя тук господаря Сененмут или да ви привиквам в моя съд и да ви заклевам върху Свещените книги. Така че искам да отговорите на въпроса ми. Хутепа идвала ли е тук? Да?
Библиотекарят кимна припряно, изгаряйки от нетърпение да се отърве по-скоро от този любопитен съдия.
— И ви е помолила за архиви, които по принцип бихте отказали на хесетка?
— Исторически книги — отстъпи библиотекарят.
Той осведоми Амеротке с колебливи, накъсани изречения, че Хутепа е била постоянен посетител на библиотеката. По свой очарователен начин тя се изкушавала от науката и искала да проучи историята и хрониките на храма.
Най-сетне Амеротке остана доволен. Той благодари на библиотекаря и следван от Надиф и Шуфой, напусна Къщата на книгите. Те застанаха в сянката на столетните зелени дъбове, които изглеждаха така, сякаш се извисяват тук от самото начало на времето.
— За какво беше всичко това, господарю? — попита Шуфой.
— За какво беше, ли? — отговори Амеротке. — Подозирам, че Хутепа е прекарвала повечето от времето си, проучвайки идентичността на автора на Ари Сапу, който е работил тук преди петдесет години и е причинил онези ужасни опустошения. И това е парадоксът! — Той сложи едната си ръка на рамото на Шуфой, а другата на рамото на Надиф. — Според вас, Надиф, Хутепа всъщност ви е насочила към мястото, на което Рекхет се е криел, и вие сте го арестували. Освен това тя е прекарвала значително време, проучвайки историята на този храм, а също и на автора на Ари Сапу. Мистерията се задълбочава. Снощи един мъж влиза в стаята й, спи в леглото й — вероятно нейният убиец. Така, от една страна, имаме Хутепа предателката, която е предала на Меджай жреца-лечител. От друга страна, девойката е прекарвала огромна част от времето си, като може би дори е продавала благоволението си, за да получи достъп до храмовите архиви и да открие истината за Ари Сапу. На всичкото отгоре е забавлявала избягалия затворник, само за да бъде убита от него. Това е гатанка, пълна с противоречия, и в нея няма никакъв смисъл.
Амеротке излезе от сянката на дърветата и застана за малко неподвижно, изложил гръб на слънчевите лъчи, за да облекчи напрежението във врата си.
— Сега накъде, господарю? — обади се Шуфой.
— Вкъщи — отвърна Амеротке. Той се усмихна на Надиф. — Искам да се поразходя върху лапис лазули, а после да поплискам краката си във вода и да видя какво се получава…
Аменуфер, капитан от Славата на Собек49, кохорта от първия ескадрон на Гордостта на Амон50, бе станал извънредно подозрителен. По своя собствена инициатива той бе решил да закара поделението си в западната пустиня, за да установи дали либийците наистина желаят мир. Той и командирите му бяха обсъждали именно този въпрос предишния ден след вечерното жертвоприношение в техния полкови параклис. Бяха насядали в малката градинка на вътрешния двор, пирувайки с великолепно приготвена гъска, квасен хляб и отрупани със зеленчуци блюда. Командирите му се бяха съгласили единодушно, че смъртта на тримата писари по време на церемонията при подписването на мирния договор в Храма на Птах е била пръст божи, целящ да попречи на ратификацията на този договор, който всъщност не би трябвало да се подписва.
49
Собек е египетският бог на водата. Името му означава крокодил. Обвързан е с култа към боговете Хор, Ра и Озирис. Изобразявал се е като крокодил, крокодил със слънчев диск или мъж с глава на крокодил. — Б.р.
50
Фараонската кавалерия, бойни части с колесници. — Б.пр.