Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Последвах Бърнбаум. Точно както очаквах, беше паркирал на ъгъла, удобно сгушен между една тойота и джип форд. Изчаках Майрън да излезе, застанах на освободеното място и започнах да правя знаци на хората, че е заето. Еди Дечуч едва виждаше отвъд предната броня на колата си и не трябваше да се тревожа, че може да ме забележи отдалеч. Планът ми беше да запазя мястото за него, а когато кадилакът се появи, да се скрия зад джипа.
Чух тракане на токчета зад гърба си. Завъртях се и видях как Валери се приближава към мен.
— Какво става? — попита тя. — Пазиш място за някого, ли? Искаш ли да ти помогна?
Възрастна дама в десетгодишен олдсмобил спря на няколко метра от празното място и даде мигач.
— Съжалявам — казах, като й махнах да се разкара оттук. — Мястото е заето.
Старата дама ми отвърна със същия жест. Поклатих глава отрицателно.
— Опитайте на паркинга — посъветвах я учтиво.
Валери стоеше до мен, размахваше ръце и сочеше към паркинга. Приличаше на един от онези типове, които насочват самолетите по пистите. Беше облечена като мен, но в различна цветова гама. Обувките й бяха лилави.
Старата дама натисна клаксона и се придвижи бавно напред. Валери отскочи настрани, но аз сложих ръце на кръста си, вторачих се в жената и отказах да помръдна.
На мястото до нея седеше друга възрастна дама. Тя свали прозореца си и подаде глава навън.
— Мястото си е наше — сопна се тя.
— Това е полицейска операция — отвърнах. — Ще трябва да паркирате някъде другаде.
— Полицайка ли сте?
— Агентка по залавяне на обвиняеми.
— Точно така — подкрепи ме Валери. — Това е сестра ми и тя е агентка по залавяне на обвиняеми.
— Това не е същото като полиция — възрази жената.
— Полицаите са на път насам — обясних кротко.
— Мисля, че си нагла лъжкиня. Според мен пазиш мястото за гаджето си. Никой в полицията не се облича по този начин.
Олдсмобилът беше навлязъл около една трета в мястото и задницата му блокираше половината от улица „Хамилтън“. С крайчеца на окото си забелязах нещо бяло, но преди да успея да реагирам, Дечуч се фрасна в олдсмобила, който подскочи напред и смачка задницата на джипа. Отървах се на косъм. Кадилакът се килна настрани и видях как Дечуч се мъчи да го овладее. Той се обърна и ме погледна право в очите. За момент всички сякаш застинахме във времето, после той изчезна. По дяволите!
Двете стари дами отвориха вратите на олдсмобила и излязоха навън.
— Виж ми колата! — извика шофьорката. — Истинска развалина.
Тя се завъртя към мен.
— Ти си виновна! Всичко стана заради теб. Мразя те! — изкрещя ми и ме удари по рамото с чантата си.
— Ей — ревнах. — Боли.
Възрастната дама беше няколко сантиметра по-ниска от мен, но ме превъзхождаше с няколко килограма. Косата й беше подстригана късо и накъдрена на студено. Изглеждаше около шестдесетгодишна. Носеше яркочервено червило, беше си изрисувала тъмнокафяви вежди, а бузите й бяха украсени с розов руж. Определено не беше от Бърг. Вероятно от Хамилтън.
— Трябваше да те прегазя, когато имах възможност — продължи тя и отново ме удари с чантата си.
Този път хванах каишката на чантата и я дръпнах от ръката й.
Чух как Валери, която стоеше зад мен, ахна изненадано.
— Чантата ми! — изпищя жената. — Крадла! Помощ! Открадна ми чантата!
Около нас почнаха да се трупат хора. Шофьори и опечалени. Възрастната дама сграбчи един от мъжете в края на тълпата.
— Тя ми открадна чантата. Причини катастрофата, а сега ми открадна чантата. Повикайте полиция.
Баба изскочи от тълпата.
— Какво става? Каква е тая суматоха?
— Тя ми открадна чантата — обясни жената.
— Не съм — възразих енергично.
— Си.
— Не съм!
— Да, открадна я — настоя жената и ме бутна назад.
— Дръж си ръцете далеч от внучката ми — твърдо каза баба.
— Точно така! Тя е и моя сестра — намеси се Валери.
— Гледайте си работата! — изкрещя жената и на двете, после бутна баба.
Баба не й остана длъжна и след миг двете се шамаросваха, а Валери стоеше отстрани и пищеше.
Пристъпих напред, за да ги спра, и в суматохата от размахващи се ръце и пронизителни закани, някой ме прасна по носа. Пред очите ми затанцуваха звездички и се смъкнах на едното си коляно. Баба и жената спряха да се удрят, предложиха ми салфетки и съвети как да спра кръвта, която шуртеше от носа ми.
— Някой да повика лекар — извика Валери. — Обадете се на 911. Повикайте лекар. Повикайте и погребалния агент.
Морели пристигна и ме изправи на крака.