Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- А, да, репортерката, госпожица Баум. Не знаех, че тя е с вас.
- Определено е с мен, въпреки че не мога да разбере как така това ви влиза в работата - отбеляза Бренан, с предвещаващ заплаха и с остър като бръснач глас.
- О, няма причина - Литън отстъпи няколко крачки назад, вдигнал ръце пред гърдите си. - Предстои ми да изнеса малка реч, но скоро отново ще говоря с вас. Нямам търпение утре да ви покаже лабораторията ни.
- Изгарям от желание да я видя. Ще ми е много интересно да разбере какви са плановете ви за моите десет милиона долара.
Погледът на Литън се стрелна нервно напред-назад.
- Разбира се. Има какво да ви покажем.
Бренан гледаше доктора, докато той препускаше напред, след това се обърна и потърси Тиарнан, а вниманието му се насочи точно там, където стоеше, сякаш тя бе пристанът на душата му. Облечена в червена рокля, тя блестеше като скъпоценен камък сред всички облечени в черно гости. Един от компанията й каза нещо, при което
Тиарнан изви глава и се разсмя. Бренан продължаваше да я съзерцава и отново бе слисан от копнежа, който го завладяваше.
Да я направи своя.
За нощ, за година, за цяла вечност.
Негова.
Тръгна към нея, но спря, щом ужасяващия писклив глас на Литън, увеличен от електронните високоговорители, закънтя в стаята.
- Това нещо включено ли е?
Всички се засмяха и се обърнаха към подиума, а Тиарнан си проправи път през тълпата към Бренан. Странното напрежение освободи гърдите му и воинът осъзна, че е затаил дъх, сякаш присъствието й му беше нужно, за да си поеме въздух. Когато тя най-сетне се озова до него, той я придърпа по-близо, изпитвайки нуждата да я усеща до себе си.
- Този мъж не ми харесва. Знам, че звуча глупаво, но се научих да вярвам на инстинктите си - прошепна тя в ухото на Бренан, действие, след което панталоните му значително отесняха.
Концентрирай се. Трябва да се концентрираш. Върху мисията, а не върху извивките на тялото й. Тя говореше за Литън.
- Съгласен съм - каза той. - Ще ми бъде интересно да видя как ще реагира дарбата ти на речта му
Известно време Литън се суетеше около вратовръзката и микрофона, като коригира стойката спрямо височината си.
- Сега чувате ли ме?
След още малко безцелен смях, идващ предимно от подпийнала тълпа, Литън продължи.
- Зная, че е късно и всички трябва да си починем, за да сме готови за утрешния ден, но исках да отделя няколко минути и да ви приветствам на първата годишна среща на Международната асоциация за свръхестествена неврология.
Учените извикаха развеселено, сетне се засрамиха, задето са хванати да правят нещо така обикновено.
- Предполагам, че между невролозите няма такива, родени със сребърни лъжички в устите - прошепна Тиарнан и широка усмивка разтегна краищата на прекрасните й устни.
Мисълта да ги вкуси разсея Бренан и той пропусна няколко изречения. Или минути. Когато отново насочи вниманието си към учения, Литън вече привършваше с речта си.
- ... вълнуващите открития за науката както за днешния ден, така и за всички наши утрешни дни. Благодаря ви!
Всички се развикаха и започнаха да ръкопляскат, а челото на Литън се изчерви до яркочервено, докато се радваше на одобрението на равните нему.
- Не лъже - отбеляза Тиарнан, сключила вежди. - Той наистина вярва, че е път да направи „вълнуващо откритие“.
- За всички наши утрешни дни? - попита Бренан сурово.
- За нечии утрешни дни. Вероятно ламтящите за власт вампири, с които работи. - Тя извърна глава, като едва доловимо оглеждаше помещението. - Като говорим за вампири, мисля, че мога да накарам един от тях да ме покани на танц. Да видим какво ще успея да измъкна.
Бренан чу нисък сподавен звук и осъзна, че идва от гърлото му.
- Не мога да позволя.
- Да позволиш? - попита го тя сладко-сладко. - Моля?
Той преглътна въображаемата счупена чаша, която по някакъв начин се бе озовала в гърлото му, и опита отново.
- Ще ми е трудно, ако го сториш.
Съчувствието омекоти чертите на лицето й.
- Знам. Проклятието. Но ти трябва да разбереш: истината е, че не искаш мен, а просто случайният и избирателен характер на проклятието те кара да мислиш така.
- Уверявам те, че в Посейдон и проклятията му няма нищо случайно. Но ще направя всичко възможно да изпълня моята част от мисията.
Внезапно и напълно неочаквано тя сложи ръце на раменете му и се повдигна на пръсти, за да го целуне нежно по устните.
- Знам, че ще го направиш. Както и аз. Сега ще отида да танцувам. Защо не пийнеш нещо?
- Не пия, когато... - Бренан проследи погледа й и видя Грейс, която стоеше зад бара и наливаше питиета. - Мисля да пийна едно, докато ти танцуваш с вампир.