Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
Докато Дитер дърдореше, Теса бе вдигнала мълком пръст и сочеше небето. Най-после мъжът й забеляза жеста, както и въпросителните физиономии на гостите си и лицето му се вкамени. После там цъфна фалшивата усмивка.
— Както сами виждате, най-силно впечатление на Теса е направила една експедиция, която мина оттук неотдавна, в търсене на образци. Използваха малък цепелин за придвижване над гората. Туземците бяха силно впечатлени, както впрочем и аз — трябва да призная.
— Какви бяха тия хора? — попита Гемей.
— Знам само, че представляваха някаква френска фирма. Известно ви е, колко сдържани могат да бъдат понякога французите.
— Какво стана с тях?
— Нямам и най-малка представа. Чух, че заминали. Може да са били заловени и излапани от чуло. — Той се засмя от сърце, при мисълта за такава възможност. — Което отново ме връща към причината за вашето посещение. Много съм ви благодарен за предупреждението, но след като вече познавате опасностите, които се крият в околността, вярвам, че ще се приберете обратно при доктор Рамирес и ще му предадете моите почитания.
Гемей погледна снижаващото се следобедно слънце. И двамата с Пол знаеха, че в тропиците залезът се спуска със скоростта на гилотина.
— Малко сме закъснели за връщане — каза Гемей. — Какво ще кажеш Пол?
— Опасно би било да се плава нощем по реката.
Дитер се намръщи, но като разбра, че няма къде да върви, отново се усмихна и каза:
— В такъв случай, ще бъдете мои гости. Ще се наспите хубаво и утре заран ще тръгнете рано.
Гемей почти не го чу. Главата на Теса вече не беше наведена. Гледаше право в нея с широко отворени очи и почти незабележимо поклащаше глава. Пол също видя знака.
Благодариха на Дитер за освежителните напитки и предложения покрив и казаха, че отиват да си вземат нещо от лодката. Докато отиваха към реката, туземците се отстраняваха от пътя им, сякаш отблъсвани от невидимо силово поле.
Гемей се престори, че проверява маслото.
— Забеляза ли Теса? — попита тя. — Предупреждаваше ни.
— Нямаше как да не видя ужаса в очите й — отвърна Пол, докато разглеждаше картерната щека.
— Какво мислиш да правим?
— Изборът ни не е кой знае колко богат. Не съм въодушевен от перспективата да прекараме нощта тук, в хотел „Рай“, но не се шегувах — би било лудост да караме по реката по тъмно. Имаш ли някакви предложения?
— Имам — отвърна Гемей, проследила с поглед един прелитащ реката прилеп, с размери на орел. — Предлагам да не си затваряме едновременно очите нито за миг.
9
Докато яздеше миниподводницата през синьо-зелените крайбрежни води на Баха, Остин се попита, как ли би реагирал някой фотограф от „Нешънъл джиографик“58, тръгнал да снима мигриращи китове, ако изведнъж във визьора му се навре яхнал голяма лодка човек. Кацнал на задната й част, подобно на пътник в допълнителната задна седалка на стар спортен автомобил, Остин виждаше раменете и главата на Завала, очертани на синкавия фон от екрана на компютъра в херметическата кабина.
В слушалките изпука металическият му глас:
— Как е времето отвън, капитане?
Остин почука по плексигласа и показа с ръка, че е отлично.
— На това не можеш му излезе само с мускулна сила — каза той.
Завала се усмихна.
— Контос би се радвал да чуе такова нещо.
Капитанът на „Морска червеношийка“ щеше да се пръсне от гордост, докато показваше на Остин новата подводница в стойката й на палубата. Експерименталното съоръжение беше удивително компактно. Операторът сядаше в суха, херметизирана кабина, също като водач на автомобил, протегнал крака напред в два и половина метровия корпус. Край миниатюрната кабина бяха поставени два понтона, а в задната част се намираха двигателите и въздушните резервоари.
Остин прекара длан по подобната на мехур кабина и заяви:
— Проклет да съм, но това нещо наистина прилича на стар шушон.
— Опитах се да ти осигуря „Червения октомври“, но го бе взел Шон Конъри.
Остин замълча благоразумно. Хората от НАМПД бяха известни с привързаността си към своите уреди и апарати. Колкото по-грозни бяха, толкова по-силно ставаше чувството. Остин не искаше да притеснява Контос, като му разкрие своята осведоменост за неговата задача край калифорнийския бряг, свързана с изпитанията на монтираната там подводницата. Той бе поръчал проектирането и построяването й за нуждите на неговата специална група, а плановете бяха дело на Завала. НАМПД разполагаше с по-бързи подводници, които проникваха по-дълбоко, но Остин искаше малък съд, които да може да се пренася с хеликоптер или кола. Специално бе подчертал, че външният й вид не трябва да се набива на очи. Макар че лично бе одобрил чертежите, сега за пръв път имаше възможност да види завършения продукт.
58
Нешънъл джиографик — Популярно американско географско списание, с познавателни статии за цял свят и изключително качествени фотографии.