Тайният портал

— Ифи! — извика радостно. — Какво правиш тук?

— Излязохме на разходка с каретата. С моята мила братовчедка, която само преди няколко дни пристигна от Антилите. Ан, позволи ми да те запозная с моя добър приятел Джордж Клевли. Джордж, това е Ан, по-малката сестра на петия виконт Фоскари.

Учудих се защо говори толкова високо и в първия момент реших, че това е част от етикета, когато биваш представен на някой граф, но тогава забелязах, че и той викаше.

— Той е глух като пън — рече Ифигения с нормален тон.

— О, младата лейди Фоскари от Гросвенър Скуеър, нали така? Много ми е приятно да се запознаем. — Графът ми се усмихна широко, докато ми съобщаваше с оглушителна гръмкост колко е впечатлен от мен. — Изключително необичайно, една дама от Западните Индии! И колко сте хубава! — Погледът му издаваше жив интерес от негова страна. Той повдигна шапката си и се поклони, и за да подчертае уважението си, се надигна леко, но загуби равновесие и се пльосна по дупе обратно върху седалката. При което шапката му падна. Конярят му веднага скочи от задното стъпало и я вдигна, с което изплаши конете, които ненадейно подскочиха. Кочияшът се опита да ги обуздае, но от това те още повече подивяха. Впрягът се понесе в галоп, каретата отпраши, клатушкайки се, а през това време графът се лашкаше на всички страни и отчаяно се опитваше да се хване за нещо. Междувременно успя да погледне през рамо и извика:

— До скоро, скъпи дами!

Ифигения се разсмя.

— Бедният Джордж! Но нали непременно трябваше да купи тези два расови коня. Какво е първото ти впечатление?

— Не разбирам много от коне, но при всички положения ми се сториха бързи.

— Глупачето ми. — Тя се засмя. — Имам предвид Джордж.

— Стори ми се мил. И е… ами облеклото му е оригинално.

— Е, да, за съжаление, му липсва вкус. А прислужникът му е мухльо, затова няма кой да възпре модните издънки на Джордж. Но склонността му да се прави на конте лесно може да му бъде простена, тъй като той все пак е граф. И освен това е богат като Крез. — Тя ме погледна с очакване. — Казваш, че го намираш за мил?

Разбрах накъде биеше.

— Нямах това предвид. Под „мил“ имам предвид… просто само мил.

Тя се усмихна замечтано, сякаш моята представа за мил, бе точно това, което тя имаше предвид.

— Без съмнение, още тази седмица той ще намине да ти остави картичката си.

Явно имаше предвид разпространената в тази епоха традиция посетителят да връчи на иконома визитка, който той занасяше върху сребърен поднос в салона и домакинът решаваше дали да приеме посетителя. Всичко това наподобяваше обаждането по телефона — човек вижда номера върху дисплея и преценява дали да вдигне, или не, с тази разлика, че обаждащият се вече се намираше в къщата и трябваше да бъде отпратен от иконома, ако домакинът не е в настроение за гости.