![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Лоръл обаче го откри в интернет. Недостатъкът — човек не би могъл да се откопчи от тази мрежа дори с цената на цялата обич и всички пари в Англия. Хенри Дженкинс беше едно от милионите привидения, които живееха там и кръжаха призрачно, докато не въведеш правилната комбинация от букви, за да ги възкресиш. В Грийнейкърс Лоръл направи колеблив опит да сърфира из интернет с новия си телефон, но докато гадаеше къде трябва да въведе и какво да търси, батерията ѝ свърши. И дума не можеше да става да вземе лаптопа на Айрис за тайната си цел, затова тя прекара последните си часове в Съфък в безмълвни терзания, докато помагаше на Роуз да изжули мухъла от банята.
Когато в петък според уговорката пристигна Нийл, си побъбриха приятно за трафика, за предстоящия театрален сезон за вероятността пътните ремонти да приключат преди олимпиадата, чак до М11. След като се върна благополучно в Лондон, Лоръл остана в здрача с куфара си и му маха за сбогом, докато колата се скри от погледа ѝ, после се качи спокойно по стълбите, отключи апартамента без никакво суетене и влезе. Затвори вратата безшумно зад гърба си и тогава, едва тогава, на безопасно място в собствената си дневна, пусна куфара, а с него остави да падне и маската. Без да спира дори да светне, тя включи лаптопа си и написа името в Гугъл. За частите от секундата, след които се появиха резултатите, Лоръл отново започна да си гризе ноктите.
Информацията за Хенри Дженкинс в Уикипедия не беше подробна, но даваше библиография и кратки биографични данни (беше роден в Лондон през 1901 г., оженил се в Оксфорд, живял на Кампдън Гроув 25, Лондон, починал в Съфък през 1961 г.). Споменаваше се на най-различни страници: като се започне от Списъка на възпитаниците на училище "Нордстром" и се стигне до "Невероятно, но факт: литератори, починали от загадъчна смърт". Лоръл успя да изкопчи някаква информация за произведенията му — полубиографични литературни творби с предимно мрачна обстановка и антигерои от работническата класа преди осъществилата пробива му любовна история през 1939 година, — а също и за работата в Министерството на информацията през войната, но имаше много повече данни за разобличаването му като преследвача от летните пикници в Съфък. Тя прегледа информацията страница по страница, люшкайки се на ръба на паниката, очаквайки познато име или адрес да изскочи и да я захапе.
Не се случи. Никъде не се споменаваше за Дороти Никълсън, майка на спечелилата "Оскар" актриса и второ най-любимо лице в страната Лоръл Никълсън. Всъщност нямаше никакви конкретни географски данни освен споменаването на "морава до Лавънам в Съфък". Нямаше никакви пикантни сведения за рождени дни, ножове, ревящи бебета или семейни партита на реката. Разбира се. Разбира се, че няма да има. Джентълменската измама от 1961 година беше поддържана чудесно от авторите, които създаваха историята онлайн: Хенри Дженкинс беше автор, радвал се на успех преди Втората световна война, но с избледняла впоследствие слава. Той изгубил пари, влияние, приятели, а накрая и чувството си за приличие, но в замяна се сдобил с безчестие. Дори то обаче вече било доста помръкнало. Лоръл препрочете печалната история отново и отново и всеки път скицираната с молив картина ставаше все по-трайна. Въздъхна. Остави на мира палеца си, който дъвчеше. Самата тя почти повярва на измислицата.
Но после кликна отново с мишката. Наглед безобиден линк към уебсайт, озаглавен: "Имагинариумът на Рупърт Холдсток". Снимката се появи на екрана като лице на прозорец: безспорно беше Хенри Дженкинс, но по-млад, отколкото когато го видя да се приближава по алеята. Топли и студени вълни заливаха кожата на Лоръл. В нито една от статиите за времето, когато се беше случило, нямаше снимка, затова тя за пръв път виждаше лицето му след онзи следобед от къщичката на дървото.
Не се сдържа, пусна търсене по изображение. Само за 0,27 секунди Гугъл ѝ сглоби екран, съставен от почти еднакви снимки с незначително различаващи се пропорции. Събрани накуп, снимките му придаваха зловещ вид. (Или пък се дължеше на нейните асоциации? Проскърца панта на врата, Барнаби изръмжа, белият чаршаф стана ръждивочервен.) Редици черно-бели снимки: официално облекло, тъмни мустаци, гъсти вежди, надвиснали над тревожно прям поглед. "Здравей, Дороти — сякаш се движеха многобройните тънички устни по екрана. — Много време мина."
Лоръл затръшна капака на лаптопа и стаята потъна в мрак.
* * *
Не искаше повече да гледа Хенри Дженкинс, но си мислеше за него, мислеше си и за онази къща, току зад ъгъла до нейната, а когато първата пратка пристигна с нощната поща и тя остана будна и прочете всичко от кора до кора, се замисли и за майка си. "Някогашната слугиня" беше осмият роман на Хенри Дженкинс, издаден през 1940 година, и разказваше любовната история между уважаван писател и прислужница на съпругата му. Момичето — казваше се Сали — беше хитра кокетка, а главният мъжки образ беше изтормозен човечец, чиято съпруга беше красива, но студена жена. Не беше лошо четиво, ако не обръщаш внимание на претенциозната проза. Образите бяха богато обрисувани, а дилемата на разказвача беше неизменната, особено след като Сали и съпругата се сприятелиха. На финала разказвачът бе на прага на решението да прекъсне връзката си, но се опасяваше от последиците. Горкото момиче беше безнадеждно обсебено от него, но нали разбирате, кой би могъл да я вини? Той беше добро попадение, както пишеше за себе си самият протагонист Хенри Джеймс.