Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Когато треньорката наду свирката си, Лус, много сепната, се изправи рязко, после със съжаление сведе поглед, когато Пен и останалите ученици близо до нея скочиха вкупом напред, в басейна. Погледна към треньорката Даянте за напътствия.
- Ти сигурно си Лусинда Прайс - тази, дето вечно закъснява и никога не слуша? - въздъхна треньорката. - Ранди ми каза за теб. - Задачата е: осем дължини в басейна, избери си стила, в който си най-добра.
Лус кимна и застана, присвила пръстите на краката си над ръба на басейна. Едно време обичаше да плува. Когато баща й я научи в общинския басейн на Тъндърболт, дори беше получила награда като най-малкото дете, осмелило се да влезе в дълбокия край без пояс. Но това беше преди години. Лус дори не си спомняше кога е плувала за последен път. Отопленият открит басейн на „Доувър“ винаги я беше изкушавал с искрящата си вода - но той беше затворен за всички, които не бяха в отбора по плуване.
Треньорката Даянте прочисти гърло:
- Може би не си схванала, че това е състезание... и ти вече губиш.
Това беше най-жалкото и нелепо „състезание“, което Лус беше виждала, но това не попречи състезателният й дух да се покаже на бял свят.
- И... все още губиш - каза треньорката, като хапеше свирката си.
- Не за дълго - каза Лус.
Огледа конкуренцията. Момчето от лявата й страна ожесточено плюеше вода и тромаво плуваше в свободен стил. Отдясно Пен, запушила носа си, лениво и плавно се носеше по водата, отпусната по корем върху розова плавателна дъска от лека пластмаса. За частица от секундата Лус хвърли поглед към тълпата по седалките. Моли и Роланд гледаха; Ариана и Габ бяха рухнали една върху друга в дразнещ пристъп на кикот.
Нея обаче не я беше грижа на какво се смеят. Така да се каже. Беше изключила.
Със сгънати над главата ръце, Лус се гмурна, усещайки как гърбът й се изви в дъга, когато се плъзна в хладната вода. Малко хора можеха да го направят наистина добре - обясни веднъж баща й на осемгодишната Лус при басейна. Но усъвършенстваш ли веднъж стила „бътерфлай“, това беше най-бързият начин за придвижване във водата.
Оставяйки раздразнението да я тласка напред, Лус повдигна горната част на тялото си, докато тя се измъкна от водата. На мига си припомни движението и започна да движи ръцете си като криле. Заплува така усърдно, както от много време не беше правила нищо. Почувствала се отмъстена, тя обиколи останалите плувци веднъж, после отново.
Наближаваше края на осмата си обиколка, когато главата й се показа над водата достатъчно дълго, за да чуе как Габ изрича с бавния си глас:
- Даниел.
Подобно на свещ, на която някой е духнал пламъка, инерцията на Лус изчезна. Тя свали крака и зачака да види какво още има да каже Габ. За нещастие, не чу друго, освен грубо плискане, а, миг по-късно - свирката.
- И победителят е - каза треньорката Даянте с удивено изражение - Джоел Бранд. - Кльощавото хлапе с шини на зъбите от съседния коридор изскочи от басейна и започна да надава бурни викове, за да ознаменува победата си.
В съседния коридор Пен зарита с крака и спря.
- Какво стана? - попита тя Лус. - Ти имаше размазваща преднина пред него.
Лус сви рамене. Габ - ето това се беше случило, но когато погледна през рамо към редовете със седалки, Габ я нямаше, а Ариана и Моли бяха изчезнали заедно с нея. На мястото на тълпата беше останал единствено Роланд, а той беше погълнат от някаква книга.
Адреналинът на Лус се беше повишавал усилено, докато плуваше, но сега беше рухнала толкова силно, че Пен трябваше да й помогне да излезе от басейна.
Лус загледа как Роланд скача от седалките.
- Доста добре се представи там - каза той, като й подхвърли една хавлия и ключа от шкафчето в съблекалнята, на което бе изгубила следите. - За малко.
Лус улови ключа във въздуха и се загърна с хавлията. Но преди да успее да каже нещо нормално, например: „Благодаря за хавлията“ или „Предполагам, че просто не съм във форма“, вместо това чудатата нова страна от характера й, безразсъдната и прибързаната, изтърси:
- Даниел и Габ заедно ли са, или какво?
Голяма грешка. Огромна. От изражението в очите му разбра, че въпросът й ще стигне право до Даниел.