Фурията на курсора

— Засега не му трябва нищо друго, освен време. Но аз съм само един стар лекар в легион. Може би Върховната лейди знае повече от мен или може да разбере повече, отколкото аз в момента.

— Врани! — промърмори капитанът. Обърна се към новобранците и се намръщи. Осем от тях стояха в ъгъла. Тави си отбеляза, че това е ядро, базовата единица на легиона, която марширува заедно и споделя обща стандартна палатка.

— Взводен! — заповяда Сирил.

Един от младите хора, висок, непохватен младеж, направи крачка напред и поздрави.

— Капитане, сър.

— Как се казваш, синко?

— Шулц, сър.

— Докладвай — продължи Сирил, — какво се случи, новобранецо Шулц?

— Това беше нещастен случай, сър.

Сирил известно време мълча, вперил поглед в новобранеца, който преглътна, пребледня и се изпъна още повече.

— Капитанът вече знае, че е било нещастен случай — каза Тави, — кажи му подробностите.

Лицето на младежа се зачерви.

— О. Моля за извинение, сър, да, сър. Ъ-ъ. Ние бяхме най-силните на уроците с меч. Първите, които заслужихме истински мечове, сър. Центурион Антилар ни заповяда да изпробваме оръжията си за първи път заедно, сър. Той показваше на цялата кохорта как трябва да се действа, преди да вземем мечовете. Минаваше покрай строя и посочваше грешките, сър.

— Продължавай — каза Сирил, — как стана така, че той пострада?

Младежът поклати глава.

— Сър, това беше нещастен случай. Той поправи моите действия и тръгна към мястото, откъдето можеше да вижда целия строй. А аз започнах да тренирам удар номер осем.

Новобранецът застана в бойна позиция и замахна с дясната ръка нагоре. Такъв удар лесно би могъл да разсече човек и въпреки че в контактен бой е труден за изпълнение, последствията от него биха могли да са фатални.

— И мечът… просто се измъкна от ръцете ми, сър.

— Измъкна се — тихо повтори Сирил, гледайки спокойно новобранеца.

Новобранецът отново застана в стойка „мирно“.

— Да, сър. Досега никога не ми се е случвало. Измъкна се от ръцете ми, завъртя се, полетя към центурион Антилар и го уцели в шията, сър.

Той погледна надолу и изглежда чак сега видя кръвта около себе си.

— Не исках това да се случи, сър. Изобщо не. Съжалявам, сър.

Капитанът скръсти ръце върху гърдите си.

— Той тъкмо те е бил поправил. После ти е обърнал гръб. След което мечът ти необяснимо как е изскочил от ръцете ти и го е ударил в гърлото. И ти казваш, че това е било случайност.

— Да, сър.

— И искаш да повярвам в това?

Новобранецът примигна:

— Сър?

— Периодично мъжете губят самообладание, тренирайки с центурионите. Понякога дотолкова излизат от кожата си, че са готови да ги убият. Може би не можеш да понасяш критиката на Антилар по повод твоята техника. Било е тежък ден. Дори още не си бил ял. Може би си се ядосал и си го убил.