Фурията на курсора

Бърнард погледна сенатора и рамото му потрепна в жеста, който Амара беше виждала да прави, когато се готви да стреля с боен лък. Гласът му изведнъж стана остър и отчетлив, макар преди това да беше напълно учтив.

— Сенаторе, ако дори още веднъж наречете моя приятел лъжец, ще приема, че ме предизвиквате.

— Извинете? — каза Арнос, вдигайки удивено вежди.

— Предполагам, че търсите алтернативно, познато, устройващо ви абсурдно обяснение, за да можете откровено и безразсъдно да игнорирате очевидната заплаха за Империята просто защото не искате да повярвате в нейното съществуване. Ако не можете да се въздържите от клевети, ще се радвам да се срещна с вас на дуел, където лично ще изтръгна змийския ви език.

Всички звуци в залата спряха, възцари се гробна тишина.

Амара изпита силен прилив на гордост и внезапно осъзна, че се усмихва, гледайки надолу към Бърнард.

Лицето на Арнос се заля в червено и стана почти пурпурно. Без да каже нито дума, той се обърна и излезе, а яростните звуци на стъпките му отекваха из залата. Повече от една трета от присъстващите в помещението, включително няколко души на платформата, също станаха и напуснаха залата след сенатора.

Когато излязоха, Бърнард поклати глава и почти незабележимо намигна на Амара.

— И така — каза той, — следващият въпрос.

Веднага се появи гора от ръце. Тези, които останаха — всички в униформата на легионери или с прическа на легионери — се настаниха по-удобно, за да слушат.

Амара слезе в залата чак когато Бърнард отговори на всички въпроси. Той разменяше ръкостискания с няколкото члена на колегиума, останали след напускането на сенатора. Джиралди, облегнат на бастуна си, се извисяваше някъде отзад и си разменяше усмивки с няколко други войници, явно стари познати.

Амара се усмихна, когато Бърнард приключи с всички и отиде при нея.

— Ще изтръгнеш змийския му език?

Той й се усмихна леко.

— Мислиш, че прекалих ли?

Амара имитира резкия родезиански акцент на Арнос.

— Вие все пак сте варварин, графе.

Бърнард изхъмка насмешливо, но след това поклати глава и каза:

— Той не ми повярва.

— Той е идиот — отвърна Амара. — Знаехме, че ще има много такива, когато идвахме насам.

— Да. Просто не мислех, че един от тях ще се окаже сенатор, в чиято власт са всички предназначени за легионите средства на короната — Бърнард поклати глава. — А и той има последователи. Може би трябваше да му позволя да се прави на надут пуяк?

— Ако го беше направил, нямаше да си ти — отговори Амара. — Освен това така спечели подкрепата на много войници, които служат тук. А именно тяхното мнение ще бъде от най-голямо значение.

— Те много добре разбират, че първи ще пострадат от съкращение на бюджета — каза Бърнард. — Трудно е да се биеш с някого, когато оръжията ти са износени и се разпадат в ръцете ти. Дори този някой да е по-малко опасен от ворд.