Фурията на курсора

Вътре беше лечителят-ветеран Фос — висок седем фута, с фигура на фригийска планинска мечка, с броня, направена както беше прието в легионите преди почти четиридесет години, тоест малко по-различна от съвременната.

По нея се виждаха впечатляващ брой вдлъбнатини и кривини, но изглеждаше безупречно поддържана и мъжът се движеше в нея така, сякаш е собствената му кожа. Фос имаше къси, плътни кичури сива коса, подстригани близо до главата, и дълбоко разположени тесни очи.

— Във ваната — изръмжа той към рибките, носещи Макс, посочвайки към пълното с вода дълго дървено корито на призовател на вода.

— По-внимателно, по-внимателно. Враните да те вземат, младежо, да не искаш да направиш раната още по-голяма?

Сложиха Макс във ваната както си беше с бронята. Водата го покри чак до брадичката, а главата му легна на опорната наклонена плоскост.

Мърморейки мрачно под нос, Фос огледа и леко коригира наклона, като го намали, докато водата не покри изцяло Макс, оставяйки на повърхността само устните, носа и очите. После той коленичи зад Макс и потопи ръце във водата, притваряйки очи.

— Дайте му възможност да работи, новобранци — каза капитан Сирил с тих глас. Посочи към противоположния ъгъл на палатката и окървавените младежи побързаха да изпълнят заповедта му.

Тави прехапа устни, гледайки приятеля си. Кожата на Макс изглеждаше странно — восъчна и безцветна. Не можеше да се разбере дали диша.

— Лечител — промърмори миг по-късно Сирил.

— Пазете тишина — промърмори Фос, ръмжащият му бас прозвуча заплашително. След половин минута добави: — Сър.

Той продължи да си мърмори под нос и доколкото схвана Тави, основно подбрани ругатни. Накрая си пое дълбоко въздух и задържа дъх.

— Той и преди е попадал в беда — каза Тави на капитана. — Как мислите, ще се оправи ли?

Сирил не сваляше очи от Макс.

— Изглежда зле — отговори накрая.

— Виждал съм го как оцелява при подобна ситуация. Тогава си помислих, че няма да се справи. Но след четири часа вече беше на крака.

Погледът на Сирил се насочи към Тави, лицето му беше дистанцирано и напрегнато, но гласът му остана тих.

— Твоето бърборене може да разсее Фос. Ако искаш да помогнеш на своя приятел, затваряй си устата и повече не я отваряй. Или изчезвай.

Бузите на Тави пламнаха и той кимна, зъбите му отчетливо скръцнаха. Трябваше да положи физически усилия, за да спре да говори.

Макс беше негов приятел и Тави се уплаши. Не искаше да го загуби. Неговите инстинкти настояваха да крещи, да кара лечителя да работи по-бързо, да направи нещо. Но знаеше, че с нищо не може да помогне.

Тави мразеше това чувство на безпомощност. Имаше цял живот, за да свикне с него, отсъствието на фурии в него го поставяше в неизгодно положение практически във всяка ситуация.

Би дал всичко, за да притежава дарбата на лечител и да има възможност да помогне на своя приятел.