Фурията на курсора

Фос дойде няколко пъти, за да провери състоянието на Макс.

— Може ли да го сложим в леглото? — попита Тави.

Фос изсумтя.

— Свали му бронята. За него е по-добре да остане във водата, докато не започне да замръзва.

— Защо?

— Моята фурия все още е във водата — каза Фос. — Прави всичко по силите си, за да му помогне.

Тави се усмихна.

— Тя?

— Бернис. И не ме гледай така, младежо. Знам, че вие, гражданите, се присмивате на селските ни навици да им даваме имена. Както при мен у дома, гледат те, смеят се и казват, че „нямат нужда от тях“.

Тави поклати глава.

— Не, не ви съдя, лечителю. Честно. Всъщност е важен само резултатът.

— И аз така мисля — отговори Фос и се ухили.

— Как така дойдохте тук? — попита Тави.

— Записах се доброволец — отговори Фос. После наля във ваната вряла вода от чайника, като се стараеше да не попари пациента в нея.

— Всички сме тук доброволно — каза Тави.

Фос изръмжа:

— Направих кариера в легионите. На Защитната стена. От Антилус до Фригия и обратно, в битки с ледените хора. Първо в един град, после в друг. И така тридесет години.

— Замръзнахте ли? — попита Тави.

— Аз така си говоря — каза Фос и намигна на Тави. — Съпругата от Фригия разбра за съпругата от Антилус. И реши, че ще ми е много интересно да разбера колко е добър югът в призоваванията.

Тави се усмихна.

— Не играй с него на карти, лъже — внезапно се обади Макс със слаб глас.

Тави скочи от столчето и отиде при приятеля си.

— Ей — каза той. — Реши най-накрая да се събудиш, а?

— Махмурлук — каза Макс с приглушен глас. — Или нещо по-лошо. Какво ми се е случило, Калдерон?

— Ей, Макс — каза Тави с леко настойчив глас, — не се опитвай да говориш. Надигни се бавно. Нека лечителят да те прегледа.

Фос седна до ваната и погледна Макс в очите, след което помоли младежа да следи пръста му и започна да го движи наляво и надясно.

— Калдеронец? — попита той. — Мислех, че си риванец.

— Да — спокойно отвърна Тави. — Първото ми назначение беше в Рива. Бях в една от кохортите новобранци, изпратени в гарнизона.

Фос изсумтя.

— Бил ли си се във Втора Калдеронска?

— Да — каза Тави.

— Чух, че там било горещо.

— Да — каза Тави.

Фос погледна Тави изпод косматите си черни вежди, погледът му беше замислен.

После изсумтя и каза:

— Максимус, излизай от тази вана, преди да съм те удавил. В живота си никога не съм лъгал на карти.

— Не ме принуждавай да ти хвана ръката — каза Макс, гласът му беше само сянка от предишния. Той се опита да излезе от ваната, но изстена след втория опит, омекна и се отпусна назад.