Фурията на курсора

— От Дорога от сабот-ха — каза Бърнард. — Най-силният и влиятелен от техните вождове.

— Но… — Арнос сви рамене. — Той е марат.

— Да — отговори Бърнард.

— Тоест от него узнахте, че те го наричат ворд?

— Да.

— Фактически — продължи Арнос, — никой от алеранците никога не е чувал за това същество, преди варварите да ви кажат за него.

— Предвид опасността, такава като вордите, подозирам, че когато някой разбере за тях, може вече да е късно да се бори с нея. Без предупреждението на Дорога ние най-вероятно вече щяхме да сме загубили половината от Империята.

— И вие вярвате в това? — попита Арнос.

— Да — отговори Бърнард.

— И все пак, ако вярваме на варварите, нямащи писменост, с племенен, примитивен фолклор, без цивилизация, без повелители на фурии — те някак са успели да победят вордите в миналото.

Бърнард замълча за кратко, преди да заговори. Амара разпозна този израз на лицето му: ставаше такова, когато поучаваше особено глупав подчинен.

— Те не са победили вордите, сенаторе — каза на глас Бърнард. — Останките от тяхната цивилизация е успяла да избяга и да оцелее.

— Аха — каза Арнос, в гласа му се долавяше недоверие. — Е, графе. Вие може ли да гарантирате, че цялата тази ситуация не е някаква уловка от страна на маратите? В света има много опасни същества. Струва ми се, че не бива да се страхуваме от този ворд само защото маратите са ви разказали за него.

Брадичката на Бърнард трепна.

— Дорога едва не плати с живота си, защитавайки мен и моите близки, когато заедно се изправихме срещу ворда. Той беше загубил почти две хиляди от хората си в битката с него, преди да дойдат в Калдерон.

Арнос размаха неопределено ръка.

— Е, Ваше превъзходителство. Колегиумът разполага с хиляди години военна история, правдиви разкази за стотици исторически битки, големи и малки. Моралният дух на войските на бойното поле обикновено бива сломен дълго преди те да понесат петдесет процента загуби. Наистина ли да вярваме на думите на варварина, че неговите хора се воювали, след като са загубили деветдесет процента от войските си?

— Щом Дорога го казва, аз му вярвам.

Сенаторът си позволи тънка лукава усмивка.

— Разбирам. Явно съвместното ви противопоставяне на това същество, за което варварите знаят всичко, е породило във вас чувство на доверие — той направи кратка пауза и добави — или доверчивост.

Бърнард известно време спокойно гледа Арнос. После си пое дълбоко въздух и каза с равен тон:

— Сенаторе, дори да махнете всички доказателства, които не съм видял със собствените си очи, вордът все още си остава умен, изобретателен, безпощаден враг, който не влиза в преговори с въоръжените сили пред себе си или с мирното население. Той несъмнено притежава всичко необходимо, за да нанесе непоправими щети на всеки, който за нещастие се окаже твърде близо до него.