Фурията на курсора

Сирил дари мимолетна усмивка на изтощения лечител, сви рамене и се изправи, ставайки отново човека, раздаващ заповеди.

— Тя не може да ми създаде сериозни неприятности, като ме обвини в законно даване на заповеди на мой подчинен.

— Не става дума за официални неприятности — тихо каза Тави.

— За какво говориш, подтрибун?

Тави погледна към своя неподвижен приятел във ваната.

— Случват се и нещастни случаи.

Сирил срещна погледа му и каза:

— О, да. Случват се.

Тави наведе глава.

— Вие сте знаели. Затова го извикахте на срещата с личния състав. За да го предупредите, че тя е тук.

— Просто исках да приветствам стар приятел — отговори Сирил.

— Знаете, че този новобранец е невинен. Знаехте, че тя е била там. Но умишлено се престорихте, че не разбирате какво се е случило.

Капитанът се намръщи още по-силно.

— Моля?

— Капитане — започна Тави, — вие мислите, че лейди…

— Не — рязко го прекъсна Сирил и вдигна предупредително пръст. — И ти също не мислиш така, Сципио.

Тави се намръщи.

— Но нали затова не искахте да я допуснете до Макс.

— Току-що й дадох заповед и се уверих, че ще я изпълни — каза Сирил. — Бъди много внимателен какво приказваш, Сципио. Само да кажеш, че нещо не е наред и те чуят — хоп, и ще си призован на дуел с Върховната лейди. А тя ще те превърне в пепел. Така че, докато не разполагаш с достатъчно доказателства, които да представиш в съда, ще си държиш езика зад зъбите. Разбра ли ме?

— Да, сър — отговори Тави.

— Фос — изръмжа Сирил.

— Нищо не съм чул, нищо не помня, нито мога да го възпроизведа, сър.

— Браво — каза Сирил. — Когато Максимус се събуди, трябва да се държиш така, сякаш нищо не се е случило. Той ще бъде дезориентиран и объркан. Като се има предвид силата му, може да направи големи бели, ако изпадне в паника.

Сирил забарабани с пръсти по ефеса.

— Имам около час. Сципио, отиди при Грахус и му кажи, че имам много специална задача за теб за ден-два. После си хапни добре и вземи още храна със себе си. Ще те извикам сам или ще ти предам заповед чрез Първото копие.

Тави преглътна.

— Наистина ли мислите, че той е в опасност, сър?

— Казах всичко, което исках. Сега е важно да се предотвратят възможни инциденти за в бъдеще. Размърдай се.

— Да, сър — каза Тави и отдаде чест.

Но преди да тръгне, той се задържа на входа. Макс изглеждаше напълно безпомощен. В главата му се появи ужасна, цинична мисъл: ами ако цялата сцена с Върховната лейди беше просто постановка за пред Тави? Ами ако, напускайки палатката сега, Тави всъщност обрича приятеля си на сигурна смърт?

Тави погледна капитана през рамо.

Сирил стоеше над ваната. Вдигна очи към Тави и мълчаливо повдигна вежди. После се намръщи и Тави изпита неприятното усещане, че Сирил е проследил хода на мислите му.