Фурията на курсора

Бърнард се засмя, вдигна я на ръце и почти я смаза в мечешката си прегръдка, с което привлече вниманието на минаващите покрай тях кадети. Амара се наслаждаваше на този момент. Харесваше й да усеща неговата сила, неговата първична, невероятна сила, до която можеше да се чувства толкова лека, крехка и женствена.

До него се чувстваше прекрасна. Разбира се, тя носеше меч и дори при нужда го използваше по предназначение, но беше приятно да забрави за него за известно време.

— Все пак трябва и да дишам — промълви тя след известно време.

Той се засмя и я пусна на земята, след което продължиха напред. Бърнард я притискаше към себе си, сложил ръка на рамото й.

— Откога сме тук?

— Шест седмици — промърмори Амара, — много добре го знаеш.

— И според теб това много ли е? — попита Бърнард.

Тя го погледна изпод спуснатите мигли.

— Трудно е да се следи времето, ако някой толкова рядко напуска собствената си спалня, милорд.

Той изпусна нисък звук, нещо средно между смях и доволно ръмжене.

— Едва ли вината за това е моя. Светът извън спалнята не е толкова интересен в сравнение с това, което е вътре.

— Милорд — каза тя, изобразявайки шок на лицето си. — За какво говорите?

Пръстите му докоснаха талията й, галейки я леко. Тя потрепери.

— Ще ви покажа, с ваше разрешение.

— А Джиралди? — попита тя.

— Той не е поканен.

Тя нежно го мушна с лакът под ребрата.

— Нали няма да го зарежем сам днес?

— Разбира се, че не. С него ще се видим на вечеря, когато се срещнем с Исана. Дотогава той ще даде няколко урока по водене на бой в качеството си на инструктор-знаменитост.

— Чудесно — отвърна Амара, — ако не се заеме с нещо полезно, тогава със сигурност ще си потърси приключение на своя глава.

— Ти май си МОЯ жена — каза Бърнард.

— Отдавна се отказах да опитвам — отвърна Амара, — вие намирате неприятности независимо от това какво правя. Предполагам, че ви е семейна черта. Това обяснява всичко, което се случва с вас и вашия племенник.

— Колко несправедливо — възмути се Бърнард. — Тави изпада в неприятности много по-често от мен.

— Той е по-млад — каза Амара, усмихна се лукаво и го блъсна в бедрото.

— Ще ти покажа аз кой е по-млад! — изръмжа Бърнард, но по средата на изречението погледна през рамо и усмивката изчезна от лицето му.

— Какво става? — попита Амара и наклони глава, сякаш нищо не се е случило.

— Двама ни следят — отговори Бърнард. — Но не съм сигурен, че това е нашият ескорт.

— Какъв ескорт? — попита Амара.

Той вдигна вежди и я погледна сериозно.