Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
Паула чуваше как майка й шета в кухнята и приказва на Лео. Добре се бяха уредили. Рита беше ранобудна и с радост ставаше заедно с Лео, за да могат Паула и Йохана да поспят по-дълго. А сега, когато Паула нямаше как да работи на половин ден заради разследването, майка й поемаше задълженията й през деня. За всеобщо учудване Бертил също бе изявил желание да помогне. Но напоследък Йохана все по-често критикуваше начина, по който Рита се грижи за сина им. Изглежда, никой друг освен нея не знаеше как да гледа Лео.
Паула въздъхна и провеси крака от ръба на леглото. Йохана се размърда неспокойно, но не се събуди. Паула се наведе и отметна един кичур от лицето й. Никога не се бе съмнявала, че връзката им е стабилна и непоклатима. Но вече не беше толкова сигурна. А тази мисъл я плашеше. Ако загубеше Йохана, щеше да загуби и Лео. Йохана не би останала да живее в Танумсхеде, а Паула пък не можеше да си представи да се премести някъде другаде. Чувстваше се прекрасно в малкото градче и на работата с колегите си. Единственото, което не й харесваше, бе как се развиват отношенията й с Йохана.
Въпреки всичко чакаше с нетърпение днешното пътуване до Гьотеборг. Нещо в Матс Сверин будеше любопитството й. Искаше да научи повече за него, както и да разбере кой го бе застрелял в тила. Интуицията й подсказваше, че отговорът на този въпрос се крие в миналото му, във всичко онова, за което си бе мълчал.
– Добро утро – каза Рита, щом Паула влезе в кухнята.
Лео, който седеше в детския си стол, протегна ръце към нея. Тя го вдигна и го прегърна.
– Добро утро – каза след това и седна до масата, поставяйки Лео в скута си.
– Закуска?
– Да, благодаря. Страшно съм гладна.
– Мога да направя нещо по въпроса.
Рита сложи пържено яйце в една чиния и го сервира на Паула.
– Глезиш ни, мамо.
Паула инстинктивно прегърна майка си през кръста и облегна глава на мекото й тяло.
– Приятно ми е да ви глезя, миличка, знаеш това.
Рита се наведе и също я прегърна и се възползва да целуне Лео по главата.
Ернст се дотътри в кухнята и седна на пода до Паула с надежда в очите. Преди някой да успее да реагира, Лео му хвърли яйцето и той щастливо го излапа. Доволен, че е нахранил любимото си куче, Лео изръкопляска сам на себе си.
– Ох, палавник такъв – каза Рита и въздъхна. – Няма да се учудя, ако това куче умре преждевременно поради затлъстяване.
Отиде до печката и счупи ново яйце в тигана.
– Как върви, между другото? – попита след това с приглушен глас, без да поглежда дъщеря си.
– Какво имаш предвид? – попита Паула, въпреки че много добре знаеше за какво говори майка й.
– Между теб и Йохана. Всичко наред ли е?
– Да, просто и двете сме малко претоварени на работа.
Паула погледна надолу към Лео, сякаш не искаше очите й да я издадат, ако Рита се обърне.
– Това...?
Рита не можа да завърши въпроса си, тъй като Мелберг влезе в кухнята с лежерна походка и по долни гащи.
– Хапвате ли? – попита той, почеса се доволно по корема и се настани до масата.
– Тъкмо казвах на мама, че ни глези твърде много – каза Паула, доволна от смяната на темата.
– Вярно си е – каза Мелберг и се загледа лакомо в яйцето в тигана. Рита погледна въпросително Паула и тя кимна.
– Ще си направя филия с нещо.
Рита сложи яйцето в чиния, а Ернст го проследи с поглед и се премести до Мелберг. Номерът проработи веднъж, така че можеше да отново да извади късмет.
– Трябва да тръгвам – каза Паула, след като излапа един голям сандвич. – Днес с Патрик ще ходим до Гьотеборг.
Мелберг кимна.
– Успех. Но първо ми дай малкия, искам и аз да го подържа – каза той и се протегна към Лео, който с охота се остави да го прехвърлят в ръцете на дядо.
Докато излизаше от кухнята, Паула видя с периферното си зрение как Лео светкавично мята яйцето на Ернст. На някои днес определено им вървеше.
След като сложи близнаците да седнат върху мекото одеяло на пода, Ерика се забърза към тавана. Не искаше да ги оставя сами за повече от няколко минути, така че почти се затича нагоре по стръмното стълбище. Щом се качи, бе принудена да спре за малко и да си поеме дъх.
Не се наложи да търси дълго, преди да намери кутията. Хванала тежкия кашон в ръце, Ерика слезе на заден ход по стълбите, опитвайки се да запази равновесие. Изглежда, не бе липсвала особено на момчетата, така че се настани на дивана, като преди това остави кашона на пода до себе си. Зачуди се кога за последно бе разглеждала съдържанието му. Започна да вади училищни годишници, фотоалбуми, картички и писма и скоро масата пред нея се запълни. Вещите бяха прашни и първоначалните им цветове до голяма степен бяха избледнели. Гледайки ги, Ерика изведнъж се почувства древна.