Третият близнак [bg]

— Доста бързо дойде — обади се единият полицай.

— Бях в този квартал — отвърна тя, после погледна към легналия на пода Стив. — Вдигнете го!

Полицаят сграбчи Стив за ръка и му помогна да се изправи.

— Той е, няма грешка — каза Миш. — Това е оня тип, който е изнасилил Лайза Хокстън.

— Стивън? — смаяно попита Джийни. Господи, малко остана да го поканя в апартамента си! — разколебано помисли тя.

— Изнасилил ли? — удиви се Стив.

— Полицаите видели колата му да излиза от университетското градче — каза Миш.

За първи път Джийни обърна внимание на автомобила на Стив. Бе тъмен датсун на около петнадесет години. На Лайза й се бе сторило, че бе видяла похитителя да кара стар бял датсун.

Първоначалният й шок започна да се отдръпва: полицията го подозира, но това не означава, че е виновен. Какви са доказателствата им?

— Ако имате намерение да арестувате всеки човек, собственик на ръждясал датсун… — започна Джийни.

Миш й подаде лист хартия, на която компютърът бе нарисувал черно-бяла снимка на някакъв мъж. Джийни впери поглед в нея. Приличаше малко на Стивън.

— Може и да е той, но може и да не е — заключи тя.

— Защо сте заедно?

— Той е обект на лабораторни тестове. Не мога да повярвам…

Резултатите показваха, че Стив има наследена потенциална склонност към престъпления, но също така, че не се е развил в действителен престъпник.

Миш се обърна към Стивън:

— Можете ли да кажете къде сте били вчера между седем и осем часа вечерта?

— Бях в „Джоунс Фолс“ — отвърна Стивън.

— И какво правехте?

— Нищо особено. Трябваше да излезем с братовчед ми Рики, но той отмени срещата. Дойдох да видя къде ще ходя тази сутрин. Просто нямаше какво да правя.

Обяснението прозвуча неубедителна дори и на Джийни. Може би именно Стив е похитителят, помисли тя разтревожено. Но ако това е така, цялата й теория пропадаше.

— Как прекарахте времето си? — продължи Миш.

— Гледах тенис… После отидох в бара в Чарлз Вилидж и там прекарах около два часа. Пропуснах големия пожар.

— Може ли някой да потвърди казаното от вас?

— Ами… размених няколко думи с доктор Ферами, макар че тогава не знаех коя е.

Джийни видя враждебността в очите на Миш. Спомни си как се бяха скарали тази сутрин, когато бе дошла да накара Лайза да й сътрудничи.

— Това беше след мача, няколко минути преди да избухне пожарът.