Конан Непобедимия [bg]

Дванадесета глава

Личните стаи за магии на Аманар се намираха под покрива на най-високата централна кула на укреплението, разположени възможно най-далеч от стаята за жертвоприношения, и все пак оставаха в рамките на мрачната крепост. Той знаеше, че присъствието на Морат-Аминее по никакъв начин не е ограничено само в украсената с колони стая в сърцето на планината, но разстоянието му създаваше илюзия за сигурност.

Стените на кръглата каменна стая бяха покрити с книги, подвързани в кожи на девици, а светлината идваше от стъклените топки, които висяха от стенните свещници и пламтяха под действието на една по-малка магия. Нямаше никакви прозорци, нито някакъв друг отвор, освен една-единствена укрепена с тежки решетки стоманена врата. Аромат на тамян, който съскаше с разноцветни пламъци върху въглените на един бронзов мангал, се бореше за надмощие с миризмата на отвратителното вариво, от което се вдигаха мехури. То вреше в каменен съд, поставен над огън, непрекъснато подклаждан с човешки кости. Върху масите бяха наредени съсухрени мумии, които очакваха да бъдат стрити на прах за направата на любовни еликсири, сред тях, разпръснати небрежно, стояха кани със смъртоносна отрова и китки редки билки.

Самият магьосник наблюдаваше врящото вариво, изцяло погълнат от заниманието си. Тъмната течност започна да се надига, покрита с гъста пяна. Той се поколеба за миг и свали амулета от врата си. Мразовита тръпка се покатери по гърба му при тази кратка раздяла, ала тя бе необходима. Преди черната пяна да достигне ръба на съда, той спусна амулета, придържайки го за верижката, докато и змията, и орелът потънаха във варивото. Сребърната верижка стана по-студена и горчивият лед, покрил метала, парна неестествено дългите му пръсти. Пяната спадна, но черната течност продължи да пуска мехури още по-ожесточено. Камъкът, от който бе направен съдът, заблестя с червено сияние.