Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

– Голямо послание е – обади се глас като камбанки до мен, обърнах се и видях господин Лъвхарт. Беше облечен в неземно зелено с червени сърца, цъфнали като прободни рани по целите му дрехи. – Тези хора, разбира се, са доста глупави. Не бива да ги съдим толкова. Малките им вълшебни часовници малко са ги побъркали.

– По каква точно причина ме поканихте тук тази вечер, господин Лъвхарт?

– В момента животът ми е малко скучен, а харесвам интересни премеждия. Да пораздвижа нещата малко. Да ви вкарам в леговището на лъва. Да видим дали някой ще клъвне.

– Колко вежливо от ваша страна – рекох сухо.

– За мен е удоволствие. Рисунките са ужасяващи, а гостите до един са мъртви. Погледнете ги, инспекторе. Хубаво ги погледнете. Намирате се в Подземния свят и пиете шампанско с трупове – каза той и очите му светеха от електричество.

Проследих погледа му към средата на помещението, където Елайджа Уисъл стоеше до лейди Кларънс, и двамата с чаша шампанско в ръка. Приличаше на котенце, все едно тя го е хранила с мляко.

– Мъртви като бити гвоздеи, всичките до един.

Продължихме тихо покрай стената и спряхме до малка поредица маслени рисунки на човешки ръце. Полицай Уолнът ги загледа, после погледна своите. Сравняваше.

– Не можете да арестувате никого, разбира се – въздъхна Лъвхарт.

– Мога да арестувам вас за убийството на Албърт Чаймс.

– Направих ви услуга, инспекторе. Отмъстих за смъртта на Дафни Уидърс. И откъде ще си вземат хубави часовници сега? Попритиснах ги. Поразтърсих ги.

– Исках да арестувам Албърт Чаймс. Почти бях събрал доказателствата.

– Щяха да го измъкнат – каза Лъвхарт и огледа тълпата. – Щяха да ви спрат. Спасих ви живота.

– Знаят ли, че вие сте го убили?

– Смятат ме за малоумен.

– А какъв сте всъщност, господин Лъвхарт?

Погледнах го право в очите. Той се изненада от въпроса и май малко се натъжи.

– Аз – каза той съвсем тихо – съм доста опасен… – след което се завъртя и тръгна към балкона.

С полицай Уолнът тръгнахме по един страничен коридор, където бяха окачени редица миниатюри от ранните творби на Елайджа. Бяха ботанически илюстрации с черно мастило, разпръснати като бебешка формула. Намерих ги за много по-интересни от портретите му. Това беше творчеството му, преди да умре. Преди да срещне лейди Кларънс. Преди да получи първия си демоничен часовник. Това е бил някога. Илюстрациите бяха точни и методични, с остри граници и научни черти – бяха интересни и мрачни нещица. Папрати, гъби и плевелоподобни създания се извиваха по стената, всяко със собственото си научно име, всяко със собствената си тъмнина.