За честта на крадеца [bg]

— А този факт стеснява твърде много кръга на хората, които може да са поръчали писмото.

Балдезар кимна.

— Вярно. А аз вече съм изпълнявал поръчки за тебе и за нея, затова познавам почерка й… — Той поклати глава. — Много хитроумно измислено, признавам.

— Но?… — подканих го да продължи.

— Но не съм толкова тъп. В това е разковничето. — Балдезар се облегна бавно на стола си. — Дрот, аз подправям документи от десетилетия. Товарителници, разрешения за търговия, пропуски, договори, данъчни удостоверения, дипломатически ноти… Дълго е за изброяване. Повечето от тях са несравнимо по-опасни от някаква покана. Щом досега успявам да не привлека вниманието на благородници, посланици, старши бирници и имперски министри, нима бих улеснил толкова тъкмо тебе? Фалшификаторите умират, когато оставят ясни следи, по които някой да се добере до тях.

— Обикновено е така. Освен когато очакват получателят на фалшивото писмо да умре преди тях.

— Убийство? Това ли било? — Балдезар пак поклати глава. — Изненадан съм, че само ме повали на пода. Традицията по-скоро изисква да ме намушкаш, нали?

— Да очистиш някого е лесно — възразих. — Да получиш отговори е по-сложно. А да чуеш отговор от труп е съвсем трудно.

— Много практичен подход — похвали ме Балдезар. — Но и аз съм практичен човек. Дрот, носи ти се славата, че си труден за убиване. Колко пъти се опитаха досега — два, три?

— Повече.

Балдезар кимна.

— За това говоря. Защо да се надявам, че на мен ще ми провърви повече? Би трябвало да предвидя, че е възможно да оцелееш и да докопаш писмото. А то те насочва право към мен.

— Може да си бързал. Хората правят грешки, когато припират.

— Прав си, но защо да бързам? Пък и каква полза бих имал от смъртта ти?

— Не е задължително ползата да е за тебе. — Опрях пръст в подправения подпис на сестра ми. — Ти правиш това за пари.

— Да. И ми се ще да харча парите, които получавам. Отгоре на всичко — Балдезар побутна омачкания лист — работата не е свършена добре. Не бих си позволил да направя нещо толкова зле дори и животът ми да зависи от това.

Припомних си какво бе казал Джоузеф за писмото.

— Дребни недостатъци, при това адски трудни за откриване.

— И все пак си ги открил — възрази писарят. — Добре направеният фалшификат би трябвало да издържи проверката на непосветен в занаята, което не важи за този. — Той посочи няколко места на листа. — Неправилно изписване тук, тук и тук. Разлики в стила на третия и петия ред. И веднага забелязвам поне две стилистични грешки, които са били поправени чрез изтриване и повторно изписване. Работа на начинаещ. Фалшифицирането е не само копиране, а и изкуство. А човекът, който е направил това, е бил подражател, не творец.