За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
Пресегнах се и заключих вратата към улицата.
— Работилницата е затворена — заявих на чираците. — Никой не влиза и не излиза, докато не приключа. Ясно ли е? — Всички кимнаха и аз посочих един ъгъл. — Седнете там. И не мърдайте.
Не си потрошиха краката от бързане, но малко оставаше. Наведох се и вдигнах Балдезар.
— Трябва да си поприказваме — осведомих го, докато той още тръскаше глава. — Отиваме горе.
Той се обърна и тръгна замаяно към стълбата. Вървях зад него и го побутвах — и за да не падне, и за да подсиля заплахата.
Балдезар се затрудни малко с дърпането на резето, докато отвори вратата на кабинета си. Отпусна се тежко зад бюрото и започна да си разтрива тила. Аз стоях с ръка върху облегалката на стола срещу него. Някой от чираците вече бе отворил капаците на прозорците и в стаята се смесваха странно светлината на ранното утро и последните сенки.
— Най-добре да имаш сериозна причина за това — каза Балдезар, върнал си отчасти надменността.
— Имам, и още как.
Извадих фалшивото писмо от ръкава си и го разгънах на бюрото. Той го зяпна задълго. Накрая взе листа — държеше го предпазливо само с палци и показалци.
— Явно смяташ, че аз съм го направил — отбеляза кисело.
— Да, хрумна ми нещо подобно.
— Напразно ти е хрумнало.
Столът изскърца под тежестта ми.
— Слушай, драскач, не съм в настроение за намеци и увъртане.
Балдезар пак опипа полека главата си.
— Вече знам какво ти е настроението. — Облиза си устните и остави писмото на бюрото. — И понеже не знам с какво е свързан този фалшификат, мога само да предполагам, че са те примамили чрез него да отидеш някъде. Поне текстът е недвусмислен. Но причината да дойдеш тук е във факта, че написалият писмото е използвал името, почерка и печата на една благородна дама, с която имаш делови отношения, както знаем и двамата.
— А този факт стеснява твърде много кръга на хората, които може да са поръчали писмото.
Балдезар кимна.
— Вярно. А аз вече съм изпълнявал поръчки за тебе и за нея, затова познавам почерка й… — Той поклати глава. — Много хитроумно измислено, признавам.
— Но?… — подканих го да продължи.
— Но не съм толкова тъп. В това е разковничето. — Балдезар се облегна бавно на стола си. — Дрот, аз подправям документи от десетилетия. Товарителници, разрешения за търговия, пропуски, договори, данъчни удостоверения, дипломатически ноти… Дълго е за изброяване. Повечето от тях са несравнимо по-опасни от някаква покана. Щом досега успявам да не привлека вниманието на благородници, посланици, старши бирници и имперски министри, нима бих улеснил толкова тъкмо тебе? Фалшификаторите умират, когато оставят ясни следи, по които някой да се добере до тях.
— Обикновено е така. Освен когато очакват получателят на фалшивото писмо да умре преди тях.
— Убийство? Това ли било? — Балдезар пак поклати глава. — Изненадан съм, че само ме повали на пода. Традицията по-скоро изисква да ме намушкаш, нали?
— Да очистиш някого е лесно — възразих. — Да получиш отговори е по-сложно. А да чуеш отговор от труп е съвсем трудно.
— Много практичен подход — похвали ме Балдезар. — Но и аз съм практичен човек. Дрот, носи ти се славата, че си труден за убиване. Колко пъти се опитаха досега — два, три?
— Повече.
Балдезар кимна.
— За това говоря. Защо да се надявам, че на мен ще ми провърви повече? Би трябвало да предвидя, че е възможно да оцелееш и да докопаш писмото. А то те насочва право към мен.
— Може да си бързал. Хората правят грешки, когато припират.
— Прав си, но защо да бързам? Пък и каква полза бих имал от смъртта ти?
— Не е задължително ползата да е за тебе. — Опрях пръст в подправения подпис на сестра ми. — Ти правиш това за пари.
— Да. И ми се ще да харча парите, които получавам. Отгоре на всичко — Балдезар побутна омачкания лист — работата не е свършена добре. Не бих си позволил да направя нещо толкова зле дори и животът ми да зависи от това.
Припомних си какво бе казал Джоузеф за писмото.
— Дребни недостатъци, при това адски трудни за откриване.
— И все пак си ги открил — възрази писарят. — Добре направеният фалшификат би трябвало да издържи проверката на непосветен в занаята, което не важи за този. — Той посочи няколко места на листа. — Неправилно изписване тук, тук и тук. Разлики в стила на третия и петия ред. И веднага забелязвам поне две стилистични грешки, които са били поправени чрез изтриване и повторно изписване. Работа на начинаещ. Фалшифицирането е не само копиране, а и изкуство. А човекът, който е направил това, е бил подражател, не творец.